Дали си тръгна зимата?
Навярно. Може би…
Ръцете ни изстинаха.
Сърцата? Не... Дали?

Сърцата ни човешките
във ритъм див туптят.
Между страха и грешките
да си проправят път.

Окаляхме душите си
и нищо не ни трогва.
под ценности съмнителни
светът е кална локва.

Пълзейки през годините
забравихме едно:
Че мънички прашинки сме
по дланите на Бог.

Щом плесне като на шега
и мрак ще ни погълне.
А в прах превръща се калта,
сълзите щом изсъхнат.