<div>Във ритъма на ежедневието</div>
<div>като на въртележка се въртим</div>
<div>и на щастието във предверието</div>
<div>замръзнали, застинали стоим.</div>
<div>&nbsp;</div>
<div>Забравихме да се усмихваме,</div>
<div>забравихме за малките неща.</div>
<div>Смирени, тъжни и притихнали</div>
<div>ровим се във нашта суета...</div>
<div>&nbsp;</div>
<div>Никой друг, единствено ние самите</div>
<div>сме виновниците за това.</div>
<div>Препускаме забързани през дните,</div>
<div>търсим смисъл във безсмислени неща.</div>
<div>&nbsp;</div>
<div>За къде сме се разбързали?</div>
<div>Накъде така сме устремени?</div>
<div>Сякаш винаги сме търсили</div>
<div>вечните, несвършващи проблеми.</div>
<div>&nbsp;</div>
<div>Имаме един живот и той минава,</div>
<div>като пясък между пръстите изтича.</div>
<div>И не бива да забравяме</div>
<div>да му се радваме и обичаме!</div>
<div>&nbsp;</div>
<div>И може би поне за малко&nbsp;</div>
<div>да поспрем...и да не тичаме...</div>

uFeel.me

За малко да поспрем