Под слънчевата шапка и звездите
се ражда от човешка суета
амбициозното безсмислие в очите,
което не привнася доброта.

Различията са неповторими,
а уж човекът най е съвършен,
в делата си ту скришни, ту пък зрими
антиприродно пада покосен.

Не е създаден той за диви драми,
не е така в идеята на Бог,
но волята го тласка към измами
и тя го прави подъл и жесток.

Във простите неща е бъднината,
в човечните и смислени неща,
като хармонията в необята,
създадена от Божия ръка!

3 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА