Не помня точния момент, но обърнах се към рапа в
трудни времена. Невинаги е гладък, понякога е грапав.
Изпълва ме с надежда и ентусиазъм,
когато в мен се крият прежда от болка и спазъм.
Текстовете често за малкия ми мозък са твърде сложни.
Отнема ми известно време, но за разбиране не са невъзможни.
Думите разделят ги на срички.
Рапът е за душата, а не за парички.
Вдъхновява, мотивира и надъхва.
Това е кладенец, който не трябва да пресъхва.
Обидни думи се използват, но целта им е
да жегнат, а не да обидят определено име.
Че вдъхновението си го черпя от Еминем, не признавам!
Еми...не! На следващата рима веднага преминавам.
Ревал съм повече на негови песни,
отколкото на каквото и да е друго.
Някои от тях за разбиране не са лесни.
Уж ми беше тайна, но тръгнах да се разкривам бездруго.
Батерията ми отслабва, но все още верен на себе си оставам.
Другите го правят, но аз не изневерявам.
Не съм толкоз силен, че Хълк да се наричам.
Не разбирам к'ви глупости пиша, че още сричам.
Опитвам се от най-ценното - времето- да извличам
максимума. Време е за сън. Хайде, пижамите обличам.