Октомври обеща да е красив,
помислих вчера, че изневерява,
но днеска пекна слънце - извор жив
на хубав път из нашата държава.

Веднага светна моята душа
и проектира път, за да замине
нанякъде,натам, към древността,
където вековете са застинали....

Усещам, че ме чака свеж релакс
и вече бързо спретнахме маршрута,
за да разпуснем хубаво, на макс
и на природата да седнем в скута.

Вълшебна си е нашата Земя.
И аз, като писателя Алеко
битувам в София и тук творя,
но все мечтая някъде далеко

да отлетя за ден или за два,
за повече, да имам шанс възможен
и, впуснала се в нови чудеса,
да си нанижа следващите спомени.

Преметнала си чудния гердан
от стъпки изпребродени и песни,
и от хоро на градския мегдан,
животът по ще бъде интересен....

Октомври удържа и е красив....

19 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА