Албумът беше насрочен за издаване в началото на февруари. От звукозаписната наистина се вкиснаха, че онази песен, която поискаха я нямаше в листа. Майк им заяви, че никой не им диктува как да правят музиката си, и ако искат да работят с тях, щяха да приемат албума в този му вид. Warner бяха голяма работа, но да откажеш на B.L.O.O.D., най- продаваният им албум минаваше 50 милиона копия само в САЩ.
Следваше още едно турне на родна земя, догодина след излизането на албума поемаха отново по света. Да доживеем до тогава, казваше Майк.
Дванайсет песни, една бонус, луксозна книжка и бонуси: стикери, плакати, подписани снимки от момчетата. Вип изданието включваше тениска с логото, пропуск за среща с тях след промо концерта и фото книга, която се продаваше и отделно. Подготовката за всичко това беше дълга и тежка, фотосесиите, дизайна, който сами правеха, но хората обираха бройките за дни.
Майк се разправяше с всичко това, уговаряше фотографи, свързваше се с печатници, рисуваше логото по цяла нощ, избираше шрифтове и мислеше как да изглежда самата книга. Както и обложката на албума, вътрешната му част, не трябваше да се повтаря с техни стари албуми или с нещо, издадено някога от друг артист.

След това идваше и критиката. Много християнски групи и други банди ги осъждаха като антихристи, подстрекаващи зли сили и насилие. Лафът „ние само правим музика” не минаваше след толкова години и бандата постоянно бе привиквана да обяснява защо един или друг фен е бил нападнат. Свързваха каквото им скимне с тях, дори политическите войни в северната част на щата.
От другата страна на барикадата наистината тежки блек банди, които открито се вдигаха срещу църквата и всякакви религии ги оплюваха, че за цялото това време се лигавеха и не бяха взели страна. The Black Wings няколко пъти пускаха атаки по техен адрес заради, според тях, проваленият им концерт, когато свириха заедно преди няколко години. Някои наистина вярваха, че те са там с умисъл да „пробудят злото”, други просто чешеха езици и тролваха. Не лиспваха и такива, които ги наричаха педали и измамници, плетяйки всякакви гадни сценарии по техен адрес. Уил затвори всяка обратна връзка в сайта им за да не им досаждат, на Майкъл му трябваше известно време за да спре да приема толкова лично тези атаки за бандата, в която бе вложил абсолютно всичко, и беше целият му живот.
- Вече позволяваш ли ми да убивам? – подкачи го Алекс.
- Ако никой не те мрази, значи нещо не правиш като хората, човече – опита се да го успокои Честър.

Живота се беше насочил на някъде, докато те опитваха да го направляват. Носеше ги, блъскаше ги в подводни камъни и обръщаше лодката им. Някак си, накрая, пак се намираха в нея и продължаваха.
Емили сега се беше кротнала, но си беше намерила приятел и Честър откачаше при мисълта, че тя може да се върне вкъщи някоя вечер с наръч презервативи в чантата си, и месец по- късно да му сервира, че е бременна или с някакво венерическо заболяване. Кучето изпояде мебелите в новата къща и след страхотен скандал той изхвърли Мая на двора за през деня, за да спре да унищожава обзавеждането.
На другия полюс Уил и жена му не бяха нападнати отново, грозният гаргойл се звереше пред спретнатата им входна врата, чакайки нещо да се появи, за да му прекърши гръбнака, както господарят му бе наредил. Вероятно обяснението защо каменната статуя изведнъж се бе раздвижила щеше да остане за по- късно, ако това се случеше.
- Мислех да отидем на село – Саманта лежеше и бе затворила очи, но не спеше. В стаята беше топло, отвън вятъра разнасяше жълтите листа. – Природа, чист въздух, спокойствие, липса на откачалници, които да те наричат „окултно копеле” – натърти тя.
Уил, който лежеше до нея изсумтя.
- Ако ми пукаше как ме наричат, щях да съм приключил с бандата отдавна. Шепа кретени не могат да ни спрат. Абсурдни са.
- И все пак кратка почивка би ни се отразила добре – въздъхна жена му, галейки корема си, почти в крайната фаза на бременността.
- На село няма подходящи условия – възрази той. – Какво, ако започнеш да раждаш? Или се почувстваш зле? На три часа път с кола е. Да го отложим за друг път.
- Скоро бебето ще се роди – напомни му тя. – Не можем да го вземем по същите причини. Седмица, Уил, моля те! Не издържам тук.
- Когато се роди – каза й той – ще си взема отпуска и ще прекараме време само заедно. Аз, ти и синът ни.
Това беше компромисен вариант, на който Саманта се съгласи. Не й се чакаше, но имаше опасност да започнат поредният спор, който водеха всеки път: тя искаше време за тях далеч от данданията, Уил имаше задължения към бандата.

Някъде източно от Хамонтън: Сали вече имаше кола, истински приятел и бе започнала да изглежда повече като зряла жена. Спряха синьото ауди до близкият парк и изтеглиха билетче от автомата, преди с високото светлокосо момче с налетите бицепси да се хванат за ръце и да пресекат улицата, за да стигнат до парка.
Същата онази Сали, която преди почти три години избяга от училище и си татуира логото на B.L.O.O.D. в деня, в който бандата обяви смъртта на Алекс. Сега тя бе лъчезарна, самоуверена и някак спокойна, по- зряла като мислене. Скоро завършваше гимназията, а брат й вече беше завършил.
Бен ги видя и им махна, седнал на облегалката на една пейка, не стана да ги посрещне, изчака ги да дойдат при него.
Бенджамин също се беше променил. Онази кльощава структура на момчешкото му тяло се бе оформила в силни рамене и солиден гръден кош, по- квадратна челюст, издадени скули, той бе станал наистина красив млад мъж. Повечето съученички на Сали все повтаряха, че хубавите момчета или бяха все заети, или бяха обратни.
Да, Бен не се беше променил относно предпочитанията си към своя пол, за това и вече не живееше в семейната къща, и сестра му трябваше да пътува час с кола с новият си приятел, за да се срещнат.
Точно след поредното разпадане на B.L.O.O.D. Сали в изблик на мъка отиде и се татуира, а той призна пред родителите си какъв беше. Помнеше онзи ден, съсипан, покосен от новината че идолът му ги беше напуснал, Бен се прибра вкъщи мъртво пиян, след като часове беше прекарал с тогавашният си приятел, и си изля всичко. Беше доста сълзливо и недодялано, като се замислеше сега, но му олекна. Един голям товар падна от плещите му, и дори не му се стори чак такъв проблем, когато родителите му го изгониха.
Каза им, че цял живот са се държали с първородният си и единствен син като с натрапник, че го задушават, вклещили го толкова силно от страх да не изгубят контрол.* Каза им, че никога не са имали контрол над него и той е гей, че му е писнало да крие и няма повече да живее под друга самоличност, за да оправдава очакванията им.
Помнеше как баща му, огромен и здрав в сравнение с него, направо скочи върху него и започна да го налага, майка му се разпищя и се опита да го отблъсне, но сетне сама застана срещу момчето, чийто нос кървеше и цялата лява страна на лицето му синееше, и заяви, че е посрамил семейството и те вече нямат син.
Бен не тъжи за изгубените си родители, събра си нещата, вечерта прекара при Джаред, а сетне изостави гимназията, приятелите си, скъса с момчето, заради което беше отлъчен от собственото си семейство и замина.
Направи се, че тези спомени не го притесняваха когато вдигна глава и стана да прегърне сестра си. Беше пораснал, възмъжал, изглеждаше добре, психически здрав. Явно все пак смяната на мястото правеше чудеса.
- Виж ти кой се допиля да ме види – рече той и огледа малката си сестра, която бе станала наистина привлекателна девойка. – Радвам се, че успяхте.
- Шегуваш ли се? – Сали свали слънчевите си очила и му смигна. - B.L.O.O.D. ще свирят довечера, заради теб ли мислиш, че съм дошла?
Брат й я изимитира за да я подразни и кимна към новото момче.
- Значи ти си Рей. Заради теб сестра ми си е лепнала това тъпо хилнато изражение.
- Пак мога да те набия, нищо, че си по- висок – закани се Сали.
Тримата седнаха на пейката и се заприказваха за концерта, който започваше след шест часа на стадиона под открито небе. Дори сега районът кънтеше от работниците, които изпробваха техниката и въртяха музика през останалото време.
Слънцето бе особено ярко за средата на октомври, беше студено, но по- топло, отколкото се очакваше за сезона.
- Чух какви ги е свършил Алекс на сцената миналият път – каза Рей. – Ще ми се да го бях видял.
- И още как – съгласи се Бен и отметна израсналата още повече тъмна коса от очите си. На врата му се полюшна металното лого на бандата.
- Но Майк няма да даде да се повтори – със съжаление вметна момичето.
- Даа – тъжно рече брат й.
- Не се знае. Помните ли когато излезе срещу тях с пожарогасителя?
Тримата се разсмяха.
- Хайде да вървим – Бен се надигна и ги подбра. – Да отидем до квартирата, ще направя пица и искам да се преоблека.

Няколко часа по- късно на северният стадион Майк вече даваше разпореждания на екипа им. Публиката се беше събрала и платнището, този път сиво с тяхното черно лого, закриваше сцената от погледите на феновете им. Някъде сред тях Сали, Бен и Реймънд чакаха концерта да започне.
- Искам да пуснеш светлините малко след като излезем – потретваше чернокосият. – Разбра ли? Не веднага, а малко…
- За бога, от кога мислиш, че правя концерти? – ниският техник с опърпан външен вид, но повече познания за светлинните ефекти от половината в този бранш в света се издразни. – Гледайте си пеенето, аз ще си гледам лампите.
- Този концерт залага на светлинните ефекти – кипна Майкъл. – Искам всичко да е идеално!
- Боже – мъжът прокара ръка по лицето си, сякаш искаше да го свали от черепа си. – Ще се гръмна с патрони за глиган! Казаха ми за теб, че си фанатичен на тема прецизност, но това е върха!
Мъжът се врътна и отиде да наглася светлините.
- Не съм…
Майк секна протеста си, Честър мина покрай него и вдигна рамене.
- Такъв си, човече. Успокой се, знае си работата.
Някаква репортерка обикаляше след тях и ги следваше неотлъчно, бяха я наели да прави снимки зад сцената за новата им книга, тя обаче като че ли се престараваше.
- Ще махнеш ли това от лицето ми? – стресна й се Тони, когато тя щракна светкавицата точно под носа му и му излязоха зайчета.
- Извинявай.
Завъртя се надясно точно когато Алекс премина по тясната пътечка между черната платнена стена и струпалите се членове на бандата, нагласяше слушалките на ушите си, подмина струпването и направи знак на един от хората да дойде да закрепи кабела на гърба му.
Жената се втренчи в него, когато той повдигна черната си риза за да може човека да закрепи кабела с лепенка на гърба му и да прикрепи устройството за колана му. Тя направи няколко снимки като почти изпусна момента, зяпнала безсрамно тялото му.
Да, Алекс беше хубав, умопомрачително красив бе точното определение. Черната готик риза и разширявашите се от коляното надолу панталони от промазан черен плат с капси, начернените очи и дългата коса го правеха неустоим за жените. Носеше някакви пръстени и улови във въздуха бутилка с вода, която някой му хвърли.
Той е перфектен, въздъхна фотографката и се сети, че трябваше да затвори устата си, и че имаше и други неща за снимане, освен вокалиста на бандата.
Започнаха рано, стъмняваше се рано а Майк настоя да се върнат обратно и да не преспиват в хотели, щяха да дремнат в турбуса, и без това бе платил цяло състояние за него. В момента адската машина бе под надзора и охраната на хора на организаторите, черна и огромна като отделна планета.
- Как сте, Джърси? – ревна Алекс, когато излязоха и десет хиляди човека вдигнаха ръце във въздуха. Прожекторите потрепваха всеки път, когато той заговореше. – Хубаво – рече той с цинична усмивка и ги огледа доволен. – Както сигурно сте чули, новият ни албум излиза през февруари. Майк ни изкара душичката на всички да го завършим навреме, но мамка му, заслужаваше си! Можете да направите допълнителна поръчка в сайта ни, за всеки, поръчал предварително, има бонус – смигна той на публиката.
- Бива го да върти бизнес – рече Честър на Уил, който кимна.
- Какъв бонус? – извика някой от първите редове. – Танц в скута?
- Сеекс! – изкрещя едно момиче.
Алекс се ухили но не отвърна, не искаше да докара инфаркт на Майк още в самото начало.
- Поемете си въздух – нареди им той – защото ще се гмурнем дълбоко – направи жест с ръка надолу – дълбоко под повърхността, където истинските демони водят битка… Сам ли ще си водя концерта? – обърна се към Тони, който вдигна ръце, казвайки „Какъв ти е проблема”, и го замери с палката си. Алекс я избегна, метна я в публиката и бандата започна да свири.
- Ще пия, ще пия твоята кръв – подхвана той и публиката припя след него. – Един път остана, последен и пръв… Да ви чуя, Джърси!
Той се затича по сцената, вдигнал микрофона към тълпата, чу се глух но отчетлив отзив.
- Във тъмното чакам сред тях да съм пръв…
Той заобиколи оператора, слезе по страничните стълби и тълпата наклони загражденията напред в опита си да стигне до него.
- О, пак ли – Майк изостави свиренето и се огледа за някой, на който да нареди да застане на пътя му, преди да е оплескал и този концерт.
Алекс се качи на напречната подпора на една от оградите и ръцете на хората от предните редове буквално се оплетоха около него. Той се наведе, можеше да усети дъха, дори пулса на всеки един от тези хора.
Можеше да усети и ръцете им, които се бореха да се доберат до него, да го докоснат, сякаш той беше месията, а те всички бяха прокажени и драпаха за изцеление.
Косата му се спусна като завеса покрай лицето му, хората се блъскаха в опита си да го достигнат, той отново вдигна микрофона.
- Не бягай, върни се, за мен ти си стръв! Вампир съм, убиец, до край съм такъв!
Протегна се и ръката му премина по вълната от протегнатите към него ръце. Някои пееха с него, други плачеха не вярвайки, че имаха възможност лично да докоснат своят идол.
Майк гледаше от високо все още стегнат, но за момента това не беше нищо повече от невинен поздрав на феновете.

Може би някои не разбираха, рок феновете буквално живееха живота си за своите идоли. Имитираха ги, следваха ги, преследваха ги, наизустяваха всяко късче информация за живота им и ставаха специалисти, приемаха цитатите им, начинът им на обличане, дори жестовете им като свой модел на подражание и се опитваха да ги копират.
Алекс не можеше да излъже, това му харесваше. Смяташе, че е достоен да го обожествяват, че е по- добър, че е нещо повече от скучните хорица и заслужава да е в светлините, той да бъде светлината на цяло едно поколение, дори на повече.
Защо не, в крайна сметка беше безсмъртен.

*Can't you see that you're smothering me?
Holding too tightly, afraid to lose control
'Cause everything that you thought I would be
Has fallen apart right in front of you

Linkin Park - Numb