Всичко е цветно в очите ми, всичко..
Всичко е цветно. Дори и тъгата.
Цветен е трепета, болката, раната,
цветна е даже лъжата.

Всичко е грешно. През очите ти. Всичко.
Грешна е даже съдбата.
И чувствам се малка и глупава, съдена,
че не разбирам каква е цената:

На всяка забавена крачка и мисъл,
на всяка свободна минута,
в която само, единствено искам
да скачам, да летя, да се лутам.

И ако можеше само за миг
да погледнеш през мойте очи...
И наивната ми плахост би разбрал,
и наивно неосъществените мечти.

И щеше ли да съдиш за това,
че споделяме със теб различна вяра,
че очаквам да се случват чудеса,
че все се чувствам неразбрана.

И щеше ли да искаш ти сега
да вървя със теб в една посока,
може би така и не разбра,
че по-вредна съм дори и от порока.

Ако можеше да видиш през моите очи,
ако знаеше каква съм, когато никой няма,
Щеше ли да бъдеш тук, кажи....
Щеше ли да бъркаш в тази рана.....

И как да спра от мрака да се плаша....
Можеш ли да разтопяваш ледове?
Ти търсиш захар за горчивата ти чаша,
аз търся кофеин за спящото сърце.