Някой беше казал: „Ако хората знаят колко рядко ги разбират правилно, ще мълчат повече.”

Хората не искат любов, повечето от тях живеят без нея всекидневно, до края на живота си. И пари не искат. Разбира се, всеки има нужда от пари, но както дошло, тъй и отишло. Плътските удоволствия също не са на преден план, установено е, че до най- добрите оргазми достигаме сами…

Разбиране.
Това е, без което не можем да живеем наистина. Което разделя семействата, започва войните и скарва най- добрите приятели. Изписват се драми, стихове за да каже един на друг как се чувства, какво го тревожи и убива всеки ден, и няма по- голямо разочарование от това да останеш неразбран, да си сам в най- големите си радости и да няма с кого да споделиш болката си.
Да бъдеш сам е най- голямата благословия и проклятие в света на хората. За това се казва, че можеш да си сам сред тълпа и цялостен дори с един приятел до себе си. За това и хората не могат да понесат загубата понякога, не, защото човекът, когото са обичали вече го няма. Онова, което идва на негово място е по- силно от позитивните мисли, и ден след ден ти напомня какво вече нямаш, какво ти е било отнето.

Неразбирането. Когато преливаш от идеи и насреща са сиви, тъпи погледи, които никога не възприемат онова, което те поддържа жив и те кара да летиш. Когато правиш неразбрани жертви, които винаги и до край само ти ще носиш, и всяка една остава неоценена.
И когато си готов да жертват всяка една клетчица от себе си, и си угасваща светлинка насред черно море.
Не любовта и другите глупости. Може би душевно огледало, с което да рефлектираме върху другите, или четец на мисли. Може би, ако другите можеха да почувстват онова, което те е разтърсило, по начинът, по който ти го изпитваш, биха могли да добият дори най- бегла представа за демоните, живеещи под повърхността. Под онази усмивка, която никой не разбира правилно.