Тъгата спуска ледена завеса
плаче ми се, а сълзите ми ги няма
чакам те - с изтръпнало сърце съм
чакам теб Любов, за да остана!
Чакам те в утрините будни
да ме стоплиш в силните си длани,
чакам те в сънищата чудни
ти си феята на моите желания...
И живея - в чакането дишам,
всичко в душата ми прелива
искам пак да ми се случиш
като калинка литнала - щастлива...
Чувствата, заключени в окови
ти ела и ги разбии с нежна ласка
разтърси ме силно - из основи...
нарисувай ми усмивката прекрасна!