Хелоуин. Един от най- празнуваните и едновременно недоразбрани празници в световен мащаб. Денят на Вси светии, денят на мъртвите.
По цял свят хората почитаха мъртвите, всеки по свой начин, някои палеха свещи, други - хартиени фенери, някои плачеха, други пазеха минута мълчание. От известно време обаче бе особено популярно да се облечеш в страшен костюм и да вдигнеш малко шум, ей тъй, без причина. Хелоуин - единственият ден, в който можеш да се направиш на идиот, и да не те окошарят за непристойно поведение.

- Къде ми е разтворът за лещите, виждал ли си го? - Честър обикаляше из хотелската стая с наполовина разкопчан панталон и гледаше в краката си.
- На масата, тиквеник! - извика Уил от леглото. - Няма как разтвора ти да е при обувките.
- Всеки път - поклати глава Тони. - Всеки един път! Ще му подаря жена за Коледа, да му подрежда нещата!
- Гледай си... - светлокосият вдигна среден пръст в отговор, изми си ръцете и се зае да разпечата комплектът жълти контактни лещи и да си ги сложи.
Този път бандата беше наела една стая, президентският апартамент, и всички щяха да се подготвят там преди концерта. Тръгваха веднага след това (ако не се изпонапиеха и не решаха да останат), и нямаше да имат нужда от преспиване.
Самият апартамент бе нещо нечувано, окачен таван с абстрактни рисунъци и лед осветление, два плазмени телевизора, два минибара и спалня с размерите на кораб. В банята имаше джакузи, на терасата - басейн, можеха да поберат тук половината посетители на хотела.
Уил сам чернеше очите си и правеше подобни на огнени жилки рисунъци с червен, а сетне и със златист молив по кожата си. Честър не беше толкова сръчен и в момента, вече сложил лещите, стоеше мирно и Тони го рисуваше. Алекс и Майк работеха върху мантията, която Майк щеше да носи на откриването, червена и имитираща кожа, като прилепови криле, захваната за задната част на дрехите и ръцете му.
Всички всъщност носеха еднакви лещи, по една жълта и една червена. Щяха да се наредят на сцената един до друг и при откриването всеки да застане така, че цветовете да се повтарят - червена до червена, жълта до жълта.
Честър беше бял като призрак, лицето, устните, дори косата, и само очите му имаха някакъв цвят. Това бяло щеше да изпъкне на неоновите прожектори, които Майк беше поръчал за сцената.
Уил пак беше готик, и пак в стил феникс, дори беше боядисал косата си в червено и огнено. Тони беше изрисувал лицето си като тиква, с гротескно разкривена уста и сенки на очите, които ги правеха огромни, отдалеч наистина беше страшен. Косата му бе изправена със спрей и стърчеше като гребен нагоре.
- Искам всеки ден да беше Хелоуин - казваше той и дояждаше пакетче чипс, започнато от някой от другите в буса.
- И така нямаше да го оцениш - мъдро рече Майк.
Костюмът му беше готов, както и гримът му, той може би беше най- страховит от всички. Лицето му бе със сенки под скулите и очите, и сега приличаше на череп, изкривен и не съвсем човешки. Беше толкова реалистичен, че човек трябваше да се взира в него за да осъзнае, че това е грим. Алекс бе отговорен за живописното произведение.
А Алекс беше неузнаваем. Може би за първи път щеше да излезе на сцената в нещо различно от черно или кърваво. Носеше бяла риза, накъсана на места и с доста добра имитация на кръв, от която висяха къде вериги, къде стърчащи остриета, всичко това опасваше торса му и надали щеше да издържи дълго на сцената при цялото куфеене и тичане, но определено щеше да събере погледите.
Черната коса и натурално червените му очи щяха да свършат останалото.
- В три трябва да сме тръгнали - напомни Майкъл, който не смееше дори да пийне вода, за да не развали гримът си.
- Няма нужда да ни го напомняш на всеки десет минути, ще сме тръгнали - Тони изсипа останалите парчетии от чипса в устата си, и повечето попадаха по пода и дрехите му, той се зае да ги тръска, Майк го гледаше все по- лошо.
- Не помня кога за последно съм спал като хората - Честър се оглеждаше в огледалото, сетне застана до бялата стена, специално бяха поръчали да има празно пространство в стаята, където да се снимат. Наистина само очите му се виждаха на фона.
- Да, ама не сме както някога - Тони тръскаше ризата си, от която се сипеха трохи от чипса - да поръчваме най- евтината техника и да пестим от концерт до концерт.
Бандата слезе във фоайето под засилена охрана точно в три следобед, събирайки очите на гостите на хотела, които бяха притеснени от писъците на феновете, все пак успели да ги издирят и барикадират отпред.
Охраната осигури коридор до огромният турбус, черен като нощен демон, с който отидоха до сцената и Майк както винаги инспектира всичко, преди да започнат.
- Размазах ли се? - Тони се оглеждаше в съблекалнята. - Май не е равно - той повтаряше линията на тиквената усмивка.
- Ако сложиш още малко грим, ще ти падне лицето, престани - Честър измъкна молива му и го хвърли някъде зад себе си.
- Момчета - Майк отново беше станал сериозен, застана срещу тях с ръце на кръста, сякаш се канеше да държи реч. - След десет минути излизаме, готови ли сте?
- Тъй вярно, Смърт - заяде го Уил, който изглеждаше сякаш всеки момент щеше да се възпламени, огнените линии по лицето му бяха съвсем реалистични.
Феновете вече крещяха оглушително, та чак стените вибрираха.
- Излизаме с час по- рано - Алекс застана на вратата и жената от екипа се сепна, виждайки го целият в кръв и железа. - Сигурен ли си за това?
- Вече се стъмни - потвърди Майкъл. - Пет и половина е.
Алекс кимна и изчезна някъде по коридора.
- Добре - Уил стана и стисна ръце в юмруци, сетне изпука врата си, сякаш готов за битка. - Да ги подпалим!
- С бензина, който поръчахме за огнените ефекти, някой наистина може да пламне - потвърди Тони.
- Тиквите първо - поклони му се Уил и му даде път.
- Гледай да не ти спре китарата на сцената - заплаши го той и четиримата се изнизаха през вратата.
В предверието се събраха с Алекс, образуваха кръг, както обикновено и всеки протегна ръка, юмрук върху юмрук.
- Ние сме...
- B.L.O.O.D.! - викнаха в един глас.
- Да действаме - Майк пръв подкани и петимата тръгнаха към коридора към сцената.
- Успех, момчета! - Уил тръсна здравите си ръце, хората с китарите им вече вървяха след тях.
- Да ги разбием! - извика Тони.