Сънувах приказка щастлива,
че съм вълшебна самодива,
бял огън в очите ми блести,
косите звезден венец краси.
И щом ръце нагоре вдигнах,
небето на Олимп достигнах,
там сред лъскав блясък и разкош,
пирувах с боговете цяла нощ.
С усмивка Зевс ме гледаше от трона,
отиваше му царствена корона,
и грееше луната тъй красиво,
в хор славеите пееха звънливо.
Когато полунощ часовника удари,
на амур в прегръдките ме свари,
и открих блаженството да си жена,
в илюзията бяла на съня в нощта.