Когато сторя истинско добро,
а както често случва се в живота,
в неблагодарното му колело
се овъртят няколко идиота,
та Бог измъкне ме от тази кал,
аз пак запазвам някакво приличие,
не мразя, но утихва мойта жал
и се заменя с пълно безразличие.
И, крепейки се още на нозе,
които от уплаха потреперват,
Съдбата ги е взела за мезе
и те към мене все очите вперват,
тогава мълчаливо казвам: " Не!".
Или на глас. Според както се случи.
Потъват. Аз съм на брега поне,
ала спасителката се отлъчи.
Не съм сама в такъв водовъртеж.
Животът картите си разиграва
и за едни настъпва само " леж",
а аз с достойнство вече наблюдавам.
""""""""""""""""""""
Възмездието има видим вид.
Позамисли се и ще го откриеш.
Не е подминал никой индивид,
каквито хитрости и да извие!
26 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА