Детство мое, към тебе се завръщам,
когато имам нужда от утеха,
и спомените свидни в теб прегръщам -
За мен си най-удобната ми дреха.

Детство мое, отдавна си отминало,
но някак си... във мен си оцеляло...
И сред картините на веселото минало
аз виждам те, във розаво и бяло.

Детство мое, недей ме изоставя,
защото ти си моята надежда.
Чрез теб душата моя се спасява
и тъмното... от нея се изцежда...

Детство мое - бъди за мене вечно -
и нека с теб летя, като с Пегас
към бъдещето си, миражно и далечно,
защото ти си истинското в нас!

27.11.2014. - 30.11.2014.

Георги Каменов