ВРЕМЕ Е ЗА…
Пропилях трохите на късно наученото смирение.
Изгризах ноктите му до кръв.
Не познало глада
моето поколение, угоено от страх,
вдигна наздравица за своето заколение.
Преди, за всяка глътка грях искало позволение,
свободата си днес плаща с търпение.
Късно разбрах ,че Тишината е утроба
спасението абортирала,
капка по капка тъма и забвение в себе събирала.
Късно разбрах, че животът е колабориране
между грозна прокоба и вечерна молитва,
апатия и хъс,
безсимптомна любов и опитомено от самота колабиране.
Разбрах – рано е за съд,
късно за реабилитиране.
Време е за преоткриване!