Поетите са странни птици,
живеят чрез вселенските закони
и вливат себе си във думички-искрици,
във тях живеят всичките сезони,
и чуват пулса на безброй сърца.

Но техният е често само ехо
в студенината на света...

Те искат да му повлияят,
да бъде по-добър и съвършен,
но също често и отлично знаят,
че той, като жесток кретен,
не ще ги чуе, и не ще разбере,
че те за него пеят и милеят.

И тъй разбиват се безчет химери,
а как така да оцелеят?...

И затова мнозина си отиват,
разделят се с живота си нелек,
а още много да ни кажат имат,
но трудно е сред хората... да си човек...

03.12.2020.

Георги Каменов