uFeel.me
Вход
Линии на съдбата - 3
Автор: Brinne,  January 13, 2021, 9:31 AM
прочити: 13
3.
Ирина често гледаше как децата си играят пред блока, а когато Йордан го нямаше се виждаше с една от жените, която съвсем скоро се бе нанесла със семейството си на по-горния етаж в същия блок, точно над техния апартамент. Нели беше мила и приветлива жена и си личеше колко много обич я свързва с мъжа ѝ Найден. В тях тя виждаше онези отношения между мъж и жена, които така и не намери за себе си и за които толкова много копнееше. Двете им дечица бяха съвсем малки и Ирина с удоволствие помагаше на приятелката си, като я отменяше за кратко в грижите по тях. Децата също много я харесваха, а сърцето на Ирина се изпълваше със сладък копнеж и горчива болка, докато ги притискаше в прегръдките си. Чистите детски очички я гледаха с нежност и обич, а тя се хващаше как си мисли, че нейният син щеше да е вече юноша, ако беше оживял. Приела беше, че го е загубила, но не можеше да прости на съдбата или оная висша сила, която ѝ го бе отнела. Тя не вярваше в Бог, защото такова беше времето и хората бяха насилствено откъснати от вярата, но винаги, когато отидеше в гробището и палеше свещичка на момчето си, се молеше наум да му е светло там, където бе отишъл… Надяваше се някой ден да се срещнат на някое хубаво място, много по-хубаво от тоя студен и изпълнен с мъка свят.
Ирина се откъсна от мислите и се заслуша в бебешкото бърборене на дечицата на Нели. Сладката беззъба устичка на по-малкото се разтегна в прозявка и тя го гушна, за да може да заспи. Косичката му миришеше на свежо и Ирина прилепи буза до малката главичка. Постави леко пръст пред устните си, за да покаже на по-голямото, че трябва да мълчи.
Скоро след това Нели се върна от пазар и Ирина си тръгна. Завари мъжа си у дома. Той се бе прибрал този път по-рано от командировката, на която бе заминал в началото на седмицата. Очите му я фиксираха остро, а ъгълчетата им бяха силно зачервени.
–Къде скиташ? – зъбите му бяха стиснати и думите излизаха през тях със свистене.
Ирина застана до стената, сякаш чакайки тя да ѝ даде подкрепа. Изведнъж се почувства толкова сама и нещастна. Живееше с този мъж, който никога не беше обичала, примиряваше се с грубото му държание и плащаше със свободата си, за да има мир във фалшивото им семейство. Усети горчилка в устата си и преглътна на сухо. Йордан се изправи рязко от дивана и залитна. Явно отново беше пил и то доста, та да не може да пази равновесие. Ирина примигна, защото някакви странни, неизплакани дълго време сълзи напираха да рукнат от очите ѝ. Мъжът ѝ се доближи до нея и се надвеси към лицето ѝ. Дъхът му я лъхна, миришещ остро на алкохол и цигари. Тя портъпна леко и се отдръпна, колкото можеше до стената.
–Попитах те къъъдеее скиториш? – каза той.
Думите му бяха леко завалени. Ирина подпря длан на гърдите му в опит леко да го отмести от себе си. Той изръмжа.
–Отговори ми, никаквица с никаквицата ти! По чужди мъже ли скиториш? Разбрах аз, че като ме няма, ходиш у ония отгоре!
–Какви мъже, Йордане? Ти си ми мъж. При Нели бях, приятелка ми е. Да ѝ помогна за дечицата…
Гласът на Ирина бе тих, но твърд.
–Дечица, а?! Чужди деца, Ирино! Чужди! Не можеш твое да имаш, та чуждите дундуркаш! Казах ти да не се занимаваш с тия селяндури, чу ли? Какво дириш при тази Нели? Ти дом нямаш ли си?
Една сълза се спусна по бузата на Ирина, но тя не посегна да я избърше. Сълзата се спря на брадичката ѝ и сякаш се зачуди дали да капне. Накрая се плъзна по устната ѝ и тя усети соления ѝ вкус.
–Нямам си дом, Йордане… - прошепна тя – Това нашето с тебе дом не е… И ние не сме мъж и жена, а съквартиранти! А аз… аз… съм ти чистачка и готвачка на тебе! Друго не съм! И мен ми беше мъка, че нямаме дете! Ала вече не ми е! – повиши глас тя – Не ми е вече мъчно, а се радвам, че не заченах от тебе, защото щеше да има един баща – пияница, туй дете!
Мъжът изрева, като ранен бик, хвана Ирина за раменете и я разтърси. Главата ѝ се удари няколко пъти в стената и тя усети как изведнъж всичко пред очите ѝ се замъгли и заплува. Йордан я пусна само, колкото да отстъпи една крачка назад и да се разкрещи:
–Ти ли ще ми казваш какъв съм, а?! Ти – една уличница! Нещастна курва си ти, не друго! За нищо не ставаш! Един мъж те взел, па после те зарязал…! С мен се събра, пък излезе, че си ялова! За какво си ми? Все накриво ми правиш и говориш! Отщя ми се в тая къща да влизам – само тебе гледам тука! Такива като тебе нямат право живи да са… мястото ти е в Белене – да те имат всичките мъже там и като си задоволят желанията, да те дадат на парчета на прасетата… да те изядат, нищо от теб да не остане!
Вдигна ръка и я удари с всичката си сила в лицето. Ирина изстена задавено и се свлече на земята в несвяст.
Това беше първият път, в който Йордан пресече границата между вербалното и физическото насилие. Едва ли щеше да е последен…
******
Мъжът, независимо, че беше пил се уплаши, като видя как Ирина падна като сноп на пода и не помръдна. Наведе се над нея, побутна главата ѝ. Бузата ѝ се бе подула, полека посиняваше, а долната ѝ устна се бе сцепила и от нея се процеждаше тънка струйка кръв. Кожата ѝ изглежда някак странно бледа и суха. Ръцете му се разтрепериха, а сърцето му задумка полудяло в гърдите. Не знаеше какво му стана, та ѝ посегна. Изведнъж му бе причерняло пред очите и не се сдържа. Искаше да я смаже, да я накара да замълчи, да изтрие страшните ѝ думи от главата си. Беше ли станал пияница?!
Сякаш излязъл от транс той се обърна и хукна към домашния телефон, който скоро им бяха прекарали, вдигна слушалката и набра „Бърза помощ”. Обясни с треперещ глас, че жена му е паднала и не мърда. Отсреща професионално звучащ глас го уведоми, че идват веднага. Йордан продиктува машинално домашния им адрес и седна на земята, защото изведнъж го обхвана слабост, от която не можеше да стои на краката си.
После всичко, което последва, мина пред очите му като на филмова лента. Млада лекарка прегледа Ирина, преслуша я и провери пулса ѝ, а после двама санитари с носилка я изнесоха от апартамента им. Лекарката обясняваше нещо, но Йордан имаше чувството, че в ушите му е втъкнат памук. Нищо от думите им не достигна до мозъка му. Гледаше ги, без да вникне в странните им наглед жестове и накрая проумя, че го подканят да слезе долу и да отиде с линейката в болницата. Докато пътуваха главата му се проясни и той осъзна, че трябва да измисли някаква правдоподобна история за това как е пострадала Ирина.
Във фоайето на болницата към него се доближи униформен милиционер и явно го позна, защото през цялото време му говореше някак успокоително и даже почтително.
–Другарю Калински, аз съм старши-лейтенант Иванов, от 2-ро районно управление на МРВ. Не се безпокойте, другарю Калински – подхвана той – Сега попитах лекуващия лекар и той ме осведоми, че жена Ви ще се оправи… Има сътресение на мозъка, но не е тежко и травмите ѝ са само повърхностни.
Йордан имаше чувството, че тия думи не се отнасят за него. Как беше станало всичко това?! Не можеше да го проумее…
–Всичко е формалност, но трябва да Ви разпитам и да запиша показанията Ви… Ако желаете, може и тук…
Йордан кимна машинално. Беше си повтарял наум поне десет пъти какво да разкаже, но изведнъж се уплаши, че няма да успее да се справи и ще се издаде. Стисна зъби толкова силно, че те изскърцаха. Нямаше право да се проваля! Ако всичко излезеше наяве, с цялата му кариера щеше да е свършено. Щеше да го забият в трета глуха и да забравят за него. Един насилник! А можеше и да го осъдят, поне условно. А Ирина? Щеше да се оправя с нея по-късно.
И започна да разказва – равно, бавно, сякаш му бе много тежко. Не, че му беше леко. Никак. Обясни как Ирина е чистела плочките на пода в кухнята и не е съобразила, като ставала, стъпила на мокрото, подхлъзнала се, ударила се на ръба на плота в кухнята и паднала в несвяст. Милиционерът записваше съсредоточено. Не го попита нищо странично. Йордан се зачуди дали ще разпитва и Ирина. Понечи да го попита, но се спря в последния момент.
******
–Да не си посмяла да кажеш нещо! – стисна я за рамото леко, а в очите му имаше неприкрита заплаха.
Ирина потръпна, но не каза нищо.
–И да ми мълчиш – не ми пука, чу ли, Ирино! – добави тихо и яростно Йордан – Ако дойде оня лейтенант от Народната милиция ще му кажеш, че си се подхлъзнала и си паднала. Ако искаш кажи му, че не помниш нищо! Все едно ми е! Пак ти повтарям – да не посмееш да ме топиш! Фамилията ти ще разкатая! Имам връзки – място няма да си намериш ни в Пловдив, ни в който и да е бил друг град в държавата! А и брат ти… един брат имаш – ще му пратя едни хора, така ще го наместят, че затвора ще му се стори рай! Ще му намерят цаката, ще го натопят за някоя машинация и край! Свършено е с него! Чу ли ме добре! Първо на неговото погребение ще идеш, а после и на теб сметката ще видя… И да кажеш, че… знаеш какво – ще отрека! Моята дума срещу твоята – на кой, мислиш, ще повярват?! И да си идеш няма да те пусна! При мен ще стоиш и ще се правиш, че нищо не е станало!
Ирина го гледаше втренчено, без да мига. Не искаше да говори с него. Не искаше дори да го вижда, но отлично разбираше какво ѝ говори той. Съвсем съзнателно се бе държала настрани от работата му, но знаеше какво е естеството ѝ. Още докато беше омъжена за Стамен имаше поглед върху влиянието на хората от високите етажи на Комунистическата партия. Отдавна обикновеният човек се бе събудил от красивия сън за равенството и братството. Зад красивите лозунги се бяха нароили алчни и безцеремонни хора, които не си поплюваха да решават за съдбата и живота на онези, които не им бяха удобни или по някаква причина бяха пресекли пътя им и им пречеха. Ирина беше разумна жена и реши в оня миг просто да замълчи, да не казва нищо на Йордан и да го остави с представата, че е много уплашена. Тя наистина беше уплашена, но в нея дълбоко се зароди някаква твърдост, която не беше предполагала, че притежава. Тя огради сърцето ѝ, като броня и жената реши, че няма да страда заради слабостите на Йордан. Трябваше да намери начин да се спаси от него.
Кимна, за да покаже, че е разбрала, затвори клепачи и извърна глава. Мъжът ѝ стана и направи няколко нервни тегела из болничната стая, а после излезе в коридора.
Ирина премълча истината. Извини се, че почти нищо не помни, което на практика потвърди думите на Йордан. Случаят беше архивиран скоропостижно в управлението и повече никой не отвори дума за инцидента.
Изписаха жената от болницата, а в следващите десетина дни тя си остана вкъщи, в отпуск по болест, докато времето не заличи белезите по лицето ѝ. Още в деня, в който се прибра, тя събра вещите си от общата им спалня с Йордан и се настани в свободната друга стая, която гласяха за детска и която си остана до оня момент празна. Той не се възпротиви и в блуждаещия му поглед видя някаква несигурност, а в мълчанието му прозираше страхът му. В някаква степен Ирина го държеше в малките си ръце и можеше да му създаде проблеми, затова той реши, че няма да я настиска твърде много. Вътрешно изпитваше и вина, че бе ударил жена си, но опасенията му надделяваха. Даже си пречупи езика и ѝ с половин уста ѝ се извини, подканяйки я да му прости и да си живеят, както преди.
Ирина не вярваше, че това извинение е искрено. Лудостта на пиянството му дебнеше зад всяка чашка, към която той посягаше.
–Нали поиска от мен да мълча, Йордане – това и ще правя – каза тя кратко и се прибра в стаята си.
Беше в капан, тук, при него, но все щеше да намери изход. Като изтече болничният тя се върна на работа и дните пак се затъркаляха с познатия си, монотонен ритъм. Двамата с Йордан се разминаваха, като сенки из апартамента му. Ирина почти не стоеше край него, оставяше му храна в хладилника и не сядаше да яде с него. Чуваше го понякога да затръшва вратите на стаите и да псува ядно, но не влизаше при нея. Често намираше и празни чаши, от които я лъхваше на алкохол. Явно мъжът пак се бе върнал към зависимостта си, но поне не я закачаше.
Това затишие продължи месеци наред, но напрежението помежду им растеше и в един момент избухна, като барутен погреб.

Copyright © uFeel.me 2021