Ела, седни - за мъничко поне,

на пясъчното ми килимче - жълто.

Да гледаме памучното небе -

как прави облаците на светулки.



И как разтваря огнената гръд

на залезите - розово-червени.

И въздухът - почти от кръв и плът

разкъсва на безвремието вените.



Нощта разпуска черната коса

звездите са искряща диадема.

В къдриците ѝ, ние сме деца

и няма как да станем по - големи.



Ела, седни. Погледай тихо как

небето светлината си съблича.

Целувай ме в сатенения мрак.

Обичай ме, защото те обичам.