Той пие, пее в кръчма късна,
където спомени възкръсват.
Със вино дави свойта песен,
че беше пролет, а днес... Е есен.

Стар спомен нежен го повика -
С мен пролет е, ела!- изчурулика
и никне пак възторжен стих,
но няма топлия ответ- `Простих`...

Уви, какво в момента му остава,
освен да пие съжаление-забрава...
И с пълна чаша, в тоз` жалък час,
днес пише тъжния си стих Пегас.

13.01.2021г.
София
Пенелопи Клисурска