ЛИСТОТО


Погледни през прозореца!
- Виж! Дървото пред него, защо то плаче,страда. колко много го е страх и как - зимно голо е? клоните треперят!. Пеят свойта зимна - тъжна песен!Отвял е вятърът студа в теб. А аз от него пък отнесен.
И последно сбогом казах!
- Тебе ще прегърна, а птиците сами отлитаха на север дето, песен детска чуха изведнъж и леко заиграха!
- Пламачета малко повече горяха и дадоха на мене и този път урок в живота и съдбата.
- Дълги нощи дни и Есен бяха пели свойта тъжна песен и в ден такъв обикновен отвяха болката от мене!
Страницта в живота си обърнах и роди се песента.
За него и за мен това бе чудо а Аз човека малък можех да докосна само този миг така да кажа с тази песен. Пея и ще чуроликам пея а и ще мълча клетва дадох аз за мене и сега ще Замълча! Че нещата от живота са такива просто яно е на всички в ден един обикновен да, казах и показах вече всичко розово и цветно ще изчезне в мига един ,когато самота преборила света а аз съм просто цвете.
Отлетя перото и то само на юг а аз какъв съм а?
Дете ли бях?
Малък или пък голям
Стихът замина и отмина
Аз пък от Вятърът отнесен.
- Любов ли бе да я опиша. Любов в шепа носена с години’
Мрак от който няма Светлина кратък дъжд поръси и цветята изправи се и се видя, смири се и позна напълни и човешката душа а пък съм от вятъра отнесен.