Някъде някой пътува бясно към теб,
С невероятна скорост, пътува ден и нощ,
През виелици и изгарящи пустини, през буйни потоци,
През тесни урви.
Но знае ли той, къде да те намери, как да те разпознае,
Когато те види,
За да ти даде онова, което носи за теб?

На това място нищо не вирее и все пак
Хамбарите са пълни с брашно,
Чувалите с брашно са струпани на камари,
Потоците текат, наситени със сладост, в тях плуват
тлъсти риби;

Птиците изпълват небето. Достатъчно ли е`
Да се оставя чинийка с мляко навън през нощта
Да се мисли за него понякога,
Понякога и винаги, със смесени чувства?