uFeel.me
Лунната пътека
Автор: DizzY,  20 януари 2021 г. в 13:47 ч.
прочити: 11
Нощта ми бе канелено безкрайна
като прегръдката на стар приятел.
Сега опустошава всяка тайна.
Сега минава като буен вятър..

Нощта ми беше като одеяло,
стоплях незарасналите рани.
Плачех на любящото й рамо
и мечтаех за любов (едва ли).

Сега с едно намигване изчезва
сякаш никога не е била при мен.
Сякаш беше просто малка грешка
превърнала се в скучен ден.

А ти толкова напомняш за нощта,
отнемаш ми единствената сила.
Взимаш ми единствената слабост.
Нима тя във теб се е вселила?!

Но бурното сърце дали ще укроти?
Самичка търсех си белята...
Ако си отрова - да, ще заболи.
Ако си лек, то ти ще си съдбата.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me