Утро е.
Морето още спи.
Завивката побутва
от топли облаци
в сънят си.
А, слънцето го буди с лъчи.
А на морето още му се спи.
Едва , едва погалва
плажът стихнал в спомени
За лятото!
За телата огнени по пясъка
За вихри от случайни страсти
За клетвите в любов..
Морето спи.
Сънува нашите мечти..