Както обикновено. Когато Слънчо ми обърне шапката с козирката назад, слагам GSM-а в единия заден джоб, а в другия, естествено цигарите. Е, задните ми части придобиват внушителен вид, но коремът ми внася равновесие и профилът ми става S-образен - my true Self. Клатя си Smile-то по алеите докато стигна до моята пейка в парка. А Слънчо гали толкова нежно всичките ми сетива, че ...

... разбира се, че инстиктивно погледнах встрани - едно мъничко страхче, облегнало се на една тревичка, рони сълзи, скимтейки тъжно.
- Защо плачеш - питам и ме обзема едно чувство на съжаление и готовност да помогна.
- Изгониха ме и няма къде да отида - каза страхчето и ме погледна толкова умолително, също както малкия кашличко от рекламата.
И аз, почти както в рекламата, го взех бързо в ръце, страхувайки се да не ме изпревари някой, и понеже цялото трепереше, си го отнесох вкъщи. Нахраних го, напоих го, седнах срещу него и ... ми тръгнаха едни мисли. Аз съм толкова несериозен, че и едно страхче не бих могъл да отгледам, но веднага ми щукна идея! Има толкова много еко-организации - за кучетата, за мечките, за пастите, уф, това беше друг случай. Няма начин да няма и за страха. GSM-ът ми прегря, но даже не са и чували, и добронамерено ме съветваха да си намеря друго занимание. Но аз нали съм си по идеите, веднага поръчах на най-утвърдената социологическа агенция "Винаги истината" да направи проучване, като си поставих няколко цели и най-важната беше да фиксирам вниманието на обществото върху проблема за нечовешкото отношение към страха. И ... успях! Извадката от социологическата агенция беше съвсем представителна - проведена сред петнайсет милиона от българите, включително и тези, които не живеят в България.
Въпросът беше един единствен:
Страх ли Ви е:
С ДА са отговорили:
- От работодателя Ви ................................ 89,2783645%
- За утрешния ден ....................................... 79,3646232%
..............................................................................
- От закона ....................................................12, 2485921%
- От Господ ......................................................0,0000001%
Някой явно беше подшушнал на медиите, защото телефонът ми отново прегря.
- Кой си ти, че да обвиняваш обществото ни в липса на грижа за страха.
...............................
- Ти ли БЕ! Какво искаш ти БЕ? Ще ти скроим шапката!
Даже от високи инстанции много учтиво ми предложиха да ми помогнат да си отгледам моето страхче, за да порасне и ...

- Извинете, тази шапка ваша ли е?
- Коя? - още не отворил очи, попитах инстиктивно и някак притеснен ...