Морските вълни се разбиват
еднакво върху спасителния бряг или крушенските реликви.
Не променят тласъка си според насрещното.
Няма ярост в силата им, няма нежност в лекотата им.
Пяната им не украсява пясъка, не гони стъпките на отминаващите, не се заиграва любовно със скалите.
Няма глас в надигането им, връхлитането, плясъка им.
В тях няма усещане за самота, пълнота, очакване, надежда или безнадеждност.
Морето не е осезание .
Докато не го погледне човек.