Момък през гора вървеше,
вървеше,още думаше-
-Горо ле,горо зелена,
имаш си сянка дебела,
имаш си клони да те закрилят,
имаш си и листя да те завият!

Аз съм клето сираче,
нямам си
ни майка,ни братче...
Нямам си нигде роднина,
може и млад да загина!

Гората тогава утихна
и в нейните клони слънцето надникна,
усмихна се ведро
и на юнака продума:

-Аз ще ти бъда твоя
първа роднина:
ще те пазя от зверовете,
ще те скрия от дъждовете,
ще те събуждам с росата,
ще те храня с яйца от гнездата!

-Сполай ти горо за милите думи,
ще вървя дни и нощи по друми,
тръгнал съм
ей тъй по света-
да диря нейде любовта!

💗🍀💗🍀💗
/24.01.2021-Люси/