Прониква мисъл,
що не беше.
И става май по-ясно,
за небето става дума,
не за някакъв си разказ.

Затулени зад новините-
създадена порода,
останаха там в дните
един , двама...

Отново времето се връща
като метла преди прахта.
Сега е друго време,
полъхва празнота.

Подухна вятър,
прахта понесе
и някъде в небитието
живяха май най-истинските хора