Толкова бързо минават
годините,
неусетно уви! Как да ги
спра?
И остават ми само, само
причините
които понякога сама си
чета.
Тук се усмихвам нещо
на себе си.
Там преглъщам гореща
сълза.
И ето, че пак! Отново
отнесено
рисувам онази красива
дъга!