Нека пак да вали и пречиства ни белия сняг
и с възхита да снема от нас лошите мисли,
зад прозореца къдри къдели и дава ни знак,
че студът ни задава понякога теми за истини...

Нека пак да вали и снежинки красиво летят,
имат свой чуден танц, та макар и без музика,
не от нас е промислен и земният свят,
тази снежна хармония дивно приижда без звуци.

В умълчаната стая аз пиша поредния стих
и душата ми бяла по-бяла ще стане от вчера.
Много тихо вали, нежността във снега преоткрих
като зимен подарък от Бога, тя днес ни намери.

26 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА