Райна Княгѝня! Кой я не зна̀е?
Българка лѝчна със смело сърцѐ,
що фла̀гът Априлски, без да се ма̀е,
извѐзала тайно със сръ̀чни ръцѐ.

Било̀ е отда̀вна. През турското робство.
В малък градѐц живяла една̀
красива девойка умна, скопо̀сна ,
учителка гла̀вна на будни деца.
Дни преди бунт... Георги Бенко̀вски -
/много просла̀вен наш патрио̀т/
викнал мома̀та пред градски велмо̀жи
от Панагюрище, в зна̀тен имо̀т.
Казал ѝ той, че са дълг ѝ вменили,
за своя народ да сто̀ри добро̀,
с коприна и съ̀рма байряк да съшѝе -
български сѝмвол в борба̀ против зло.
Приѐла девойката с радост голяма,
дѐлото лично да сто̀ри със плам,
а за модел ѝ показали знаме
от Карлово, на комитѐта им там.


Мѝнали дни, в които усъ̀рдно
Райна бродирала с` златни конци
царския лъв, а над него безсмъ̀ртни
„Свобода̀ или смърт“, с дух що летѝ.
Щом го ушѝла, видяла Бенко̀вски
и рѐкла му смело: „Войво̀до, решѝх!
байряка да нося а̀зи самѝчка,
войник твой да бъда сла̀вен, велѝк.”
После препа̀сала са̀бя завѐтна,
бързо възсѐднала буен жребѐц
и през града̀ с Хвъркова̀тата чѐта
зна̀ме развяла в свобо̀дно небѐ.
А пък наро̀дът празнувал и сла̀вел
свойте юнаци с похва̀лни слова̀,
китки им хвърляли, пеели песни
старци, жени и невръ̀стни деца̀.
В килим от цветя и въ̀зглас възто̀ржен:
„Ура̀! Да живее български княз!”,
в априлското утро яздела го̀рдо
Райна Княгиня до апо̀стола наш.

Райна Княгиня! Жена-мъченица
оставила диря в народна съдба,
със знамето бойно от нея ушито,
символ жадуван за... Свобода.