Улици тесни. Небе.

Гледам те плахо в очите.

Беше до мен..и не бе,

но безрезервно обичах.

Светло червен листопад

в паркове от маргаритки.

Връщам се много назад –

на седемнайсет. И с плитки.

Носих пола на плисе.

Раница. И диадема.

Пушихме в двора и се

учехме да сме големи.

Днес само спомен делим

с времето в тясната вечер.

Време за времето. Филм.

Късно е. Късно е вече!

Че си нещастен, личи.

Ще го приема. Аз мога.

Как съм? Добре съм... Почти.

Само боли ме.... до Бога.

Прясно ранени сърца

в летните райски градини.

Днес сме големи... деца

в трудна раздяла, любими.