mislitelqt:

С вятъра тичаш ли още,
когато дори е в почивка?
Задаваш ли луди въпроси
със детската щура усмивка?

Забравяш ли често, че трябва
да бъдеш сериозна, голяма,
когато сърцето се радва,
когато живееш във бляна?

И ходиш ли още ти боса
в рисуван свят твой, само твой,
където морето те носи
със шепи от звезден безброй?

Кажи ми, кажи, аз те питам,
по детски те питам сега,
а в същото време излитам
без посока, без цел... но летя.

Аз:

С вятъра тичам все още,
с цял куп детски въпроси.
Денем, понякога нощем
с крачета винаги боси.

И да, забравям за всичко!
Преодолявам време, пространство.
Просто се преобличам,
и към звездите си странствам.

Изчакай, почакай ме малко!
Нека полетът си да споделим.
За из път взимам си ябълки-
да ги хапнем докато летим.