Злият дух ме души,
не мога да дишам.
Плаша се!
Текат сълзи,
кърви и пот...
Помогни ми,
Господи,
сама отричам
жестокото предателство!
Ето моя въздух!

Каква е тази жестока,
човешка съдба?
Защо
постоянно са пълни
със сълзи очите?
Търся посока,
да удавя
моята тегоба
и да се почувствам
щастлива,
да срещна лъчите!


Ден след ден
събирам сили
от земята,
сама прекосявам
студените лавини.
Изкачвам върхове
дишам
щастлива в гората
отново изграждам
истински дом
с топли камини.
Автор: Виктория Милчева -Тори М