На Шипка всеки камък
е замряла птица
и всеки стрък е с корени във кръв,
тук всяка канара е пантеон нетленен
за жертвите по шеметния връх ...
И поплак за героите достойни
е всяка капка тук планински дъжд
за войните осеяли с телата си
и скатове, и урви околовръст ...
И всяка мълния косяща небосвода
е знамето на Опълченски дух,
и всеки гръм, разтърсващ тук скалите
е от потомците на Аспарух ...
Оръжията дебната онемели,
готови за сърцат, последен бой -
през зимата от вихри обледени,
с дулата нажежени в летен зной ...

И вятърът не спира свойта песен
през ехото на шипченския бой,
но знамето самарско – дар безценен,
се вее над крилатия безброй ...
Тук няма висши чинове и низши,
в едно са сляти с подвига велик
на генералите Столетов и Радецки,
на опълченеца и братския войник!
Славянската ни пъпна връв е тук светена,
споена с българска и руска кръв
във одисеята на битката епична
на Шипка – паметния връх!!!