- посветено -

Забрави ти своя ад
със срещите пропуснати
с гладните желания
и стиховете разпуснати
с провокиращи заглавия-
крещящи отблъскващи
но криещи страдание
от болка чак до костите
и страх от признание
че празни са къщите

В мигове докосващи
душата ти - вечната
прогонени там в ъгъла-
тъмата непрогледната
забрави ти тегобата
гола душата си остави
но не там във ада си
във висините я издигни
прекръсти съдбата си
и без страх полети

За да потърсиш себе си
ада свой забрави


Пенелопи Клисурска