uFeel.me
Вход
Съновидения - 13
Автор: Brinne,  April 7, 2021, 9:05 AM
прочити: 8
Част тринадесета.

- Не бъди толкова строга, Карилия – гласът на Валънс я обгърна като мека прегръдка.
Той я настигна в гората и нежно изтри сълзите от очите ѝ. Тя го погледна и примирено каза:
- В крайна сметка всеки има право на избор. Знам, че хората могат да бъдат много жестоки с различните. Бетси цял живот е носела петното на раждането си в грах. От дете е трябвало да преглъща грубост и обиди. Та тя и сега е още почти дете! В клана намери сигурност и приемане. Сигурно е ужасена, че отново ще остане сама и бездомна.
Карилия обърна невиждащ поглед в далечината.
- Страхувам се. За нея. За себе си. Същността ми крещи от ужас. Не мога да си представя, че ще извадя билките и просто ще ѝ ги дам. Не мога да я оставя сама да се изправи срещу това изпитание.
- Няма нужда да е сама – Валънс стисна ръката на Карилия и я привлече към гърдите си – И, да – хубаво е, ако човек има избор. Не винаги имаме тази възможност. Дори и да сгрешим. Грешките ни учат най-добре.
Думите му прозвучаха заглушени в косата ѝ. Но тя усещаше силата му. Подкрепата му. Знаеше, че каквото и решение да вземе, той ще я подкрепи. Знаеше, че ѝ вярва. Но самата тя нямаше вътрешна убеденост как трябва да постъпи.
- Хайде да се връщаме … - Карилия стисна ръката на Валънс – Благодаря ти, че си до мен.
- Аз те обичам – каза той. Думите му казваха всичко важно – А в тази ситуация няма правилно и грешно решение, нали? Зависи кой какво вижда и как го вижда. Ние с теб приемаме детето за нещо прекрасно, а Бетси счита, че тази бременност е проклятие. Че ще ѝ донесе безчестие. Тя има нужда да е част от общността. Аз мога да те хвана за ръка и да си тръгнем. Нещата са различни. Хората сме различни.
Карилия въздъхна.
- Разбирам, Валънс, но съм ужасена. Тя не знае какво иска от мен. И не е само физическото страдание. Цял живот ще помни, че е убила детето си. Сега не го съзнава.
- Ти съдиш по себе си, мила моя.
- Добре, Валънс. Нека поговоря с нея. И Едуин.
Върнаха се в пещерата и завариха Бетси и Едуин да седят до огъня прегърнати. Обърнаха се безмълвни. После Бетси се спусна към Карилия и я прегърна с насълзени очи.
- Не ми се сърди, сестрице! Не ме съди! – на лицето ѝ се четеше разкаяние.
- Аз не ти се сърдя, Бетси! И изобщо не те съдя – Карилия се отдръпна леко от по-младата жена и продължи. – Ела да поговорим.
Настаниха се на топло до огнището и Карилия продължи:
- Ще ти кажа защо реагирах така. Ние с Валънс си мечтаем за дете. Изобщо не ни спират старите традиции, нито настроенията на клана. Знам, че ти виждаш нещата по друг начин. Не мисля, че е грешен или правилен. Може би по равно и от двете. Освен това, вие не знаете, но преди десетина дни Валънс пострада сериозно от една стрела с отрова. Борих се с дни за него, за да оживее, с ясното съзнание, че съм почти безсилна и че мога да го загубя. В такива моменти човек си прави сметка, че нищо друго не е по-важно от любовта. Забравя за предразсъдъците си, за другите си опасения.
Карилия избърса машинално една самотна сълза, която се стичаше по страната ѝ. В гърдите ѝ бушуваха много чувства. Искаше да запази спокойствие, но усещаше, че скоро може да загуби контрол.
Бетси и Едуин стояха безмълвни и оклюмали.
- Има и още нещо – добави Карилия – В тебе расте един нов живот. Той е част от двама ви, част от любовта ви. Помятането е изпитание за тялото на жената. Може да станат усложнения, да получиш кръвоизлив и да не можем да го овладеем. Може да умреш. Или да получиш треска. Може никога да не станеш майка отново, ако нещо се обърка. Искаш ли да рискуваш? Едуин, ти можеш ли да преглътнеш този риск за нея?
Карилия осъзнаваше, че е груба, но не можеше да говори с недомлъвки.
- Ще те боли! И като подействат билките, а и после – дори всичко да свърши без проблеми. Помисли си добре тази нощ. Помислете си и двамата. Решете дали заради едни предразсъдъци искате да преминете през това … И да знаеш, Бетси, никога няма да го забравиш … Но също ще ти кажа, че каквото и да решиш няма да те оставя сама и ще ти помогна.
Бетси гледаше към Карилия с широко отворени, изплашени очи. Едиун беше пребледнял и преглъщаше мъчително.
Вечерта настъпи. И четиримата хапнаха по малко. Над масата тегнеше мъчителна, оглушителна тишина. Бетси и Едуин се усамотиха в съседната зала и възбудените им гласове се чуваха до късно през нощта.
Карилия се отпусна в прегръдките на Валънс, но вътрешното напрежение не ѝ даваше покой. По някое време изпадна в някакво гранично състояние между сън и реалност.
Двамата с Валънс вървяха един до друг по слънчева поляна, обсипана с безброй горски цветя. Чуваше се весел детски смях. Лъскави светли къдрици проблеснаха на слънцето и меки детски ръчички се увиха около коленете ѝ. Тя се наведе да вдигне детето и … всичко изчезна.
…някакъв черен вятър вихреше посивели и измръзнали листа сред дърветата. Същата поляна сега беше гола и потъмняла. Тежки облаци притискаха земята и навявах безнадеждност. Карилия видя тънък женски силует да се лута между дърветата. Някак разпозна Бетси. Косите ѝ бяха влажни и провиснали край лицето, което беше побеляло и изкривено от гримаса. Краката ѝ се подгънаха и тя се свлече до едно дърво. Стисна колене и се разтресе от ридания…
Леко пропукване на главните в огнището наруши плътната среднощна тишина. Карилия се стресна и прехапа устни. Вече знаеше какво са решили Бетси и Едуин. Зарови лице в рамото на Валънс, стисна очи и се опита да успокои дишането си. След часове заспа дълбоко от изтощение.
******
Карилия усети, че Валънс е станал от леглото и чисти огнището. Надигна се, събра разбърканата си коса в юмрук и стана. Приближи се тихо до него. Потрепери от утринната хладина в пещерата. Огънят отдавна беше изтлял и изгаснал. Валънс се обърна, дари я с топла усмивка и тя се отпусна на колене до него. Прилепи се до рамото му. Твърдостта и топлината му я подкрепиха и ѝ вдъхнаха спокойствие. Знаеше, че Бетси няма да промени решението си. Дълбока тъга стискаше сърцето ѝ, но някак първият напор на чувствата беше отстъпил, оставяйки място на тихо примирение. Не можеше да управлява чуждия живот.
Валънс изтупа ръце и се приведе към нея, за да я целуне. Посипа му да се измие и му подаде чиста кърпа. После се облече набързо и сложи котле с топла вода над горящия вече огън. Отиде до нишата, където държеше билките и издърпа две платнени торбички. Стисна ги силно, за да спре потрепването на ръцете си.
- Правиш приготовления? – тихият глас на Валънс разкъса тишината.
- Да – отвърна Карилия. – Тя няма да се откаже.
- Друг път … дали си …? - Валънс спря насред въпроса си и потърси очите на Карилия.
- Питаш дали съм го правила? Да. Не сама, но съм виждала с очите си. Няколко пъти. Помагах на една стара билкарка – тя се обърна и тръгна към мъжа, стискайки към гърдите си торбичките. Очите ѝ гледаха на страни – Всичко, което описах на Бетси е истина. Понякога тялото се съпротивлява. Понякога бременността е по-напреднала и е още по-страшно. И Бетси ще страда.
Валънс поклати глава. Не знаеше какво да каже.
- Ще отнеме време – додаде Карилия. – Докато отварата стане и подейства. Ще пробвам първо със салвия. Но тя е по-леко средство и не винаги действа. После …ако трябва… ще ѝ дам отвара от седефче. Но тя ще е готова чак вечерта.
Карилия говореше с тих, равен глас. Сякаш мислите ѝ бяха някъде другаде, много далеч.
От другата зала се чу шум. Бетси и Едуин пристъпиха колебливо към огнището. Карилия се беше надвесила над котлето и сипваше цели стръкове салвия във врящата вода. Отдръпна съда от огъня и го захлупи. Леко пикантния и тръпчив мирис на билката изпълни помещението.
- Карилия? – гласът на Бетси прозвуча тъничък и на пресекулки – Какво правиш?
- Знаеш какво правя. Приготвям билките – отвърна Карилия и се обърна към младата жена.
- Защо? – Бетси потрепери и отстъпи леко назад.
- Защото знам, че не си се отказала. Нали?
- Ннне … не съм … Но как … От къде?
- Просто знам. Видях те в съня си тази нощ. Луташе се, но накрая се предаде. Не искам да имаш съмнения. Трябва да си напълно сигурна. Защото после връщане назад няма. Сигурна ли си?
- Да. Сигурна съм – думите на Бетси звучаха треперливо, но в очите ѝ имаше решителност.
- Хубаво тогава – каза равно Карилия. Беше пропъдила всички чувства. Нямаше право на слабост – Не е добре да ядеш преди да пиеш от отварата. Тя е силна и горчива, може да предизвика гадене. И видения. Понякога. На всеки действа различно. Ти си млада и силна, може и да няма неприятни последствия за тялото и съзнанието ти.
Бетси кимна. Едуин въздъхна силно зад нея. Звукът беше като преглътнато стенание.
- Като изстине ще изпиеш една цяла чаша от отварата от салвия. Ще почакаш малко, за да видим как ще реагира стомаха ти и ще изпиеш и остатъка в котлето. Бавно, за няколко часа. Намери си нещо да правиш. Няма да стане бързо. Не е нужно да седиш и мислиш, защото духът ти ще се пречупи – обясняваше безстрастно Карилия – Като започне билката да действа ще усетиш болка, ниско в стомаха, подобна на тази при идване на месечното ти течение. Може на моменти да е рязка и силна. После ще последват спазми. Ако помятането започне ще са силни. Коремът ти ще се втвърдява в горната си част, после ще отпуска. Вероятно ще те боли. Бременността ти е ранна, което е добре. Но трябва да изтръгнем плода от тялото ти – Бетси се сгърчи. Карилия се взираше в нея - Ще ми казваш за всичко, което усещаш. Не искам да търпиш мълчаливо.
Бетси стоеше като побита в пода. Дори клепачите ѝ не трепкаха. Карилия отклони поглед. Не можеше да ѝ съчувства точно сега. Тя трябваше да се справи сама със страховете си. Карилия щеше да се погрижи за тялото ѝ.
- Ще има и кръв. Но по-късно, ако вече губиш бебето. Усетиш ли течение също ми казваш. Следобеда ще стоплим големия казан с вода. Ако се потопиш в гореща вода може да ускорим процеса.
Карилия се приближи до огъня, взе котлето и започна да прецежда отварата. Остави чашата на масата и отстъпи.
- Едуин, в другата зала има сушено месо и от питките, които пекох вчера …
- Ннне съм гладен… - запъна се младият мъж.
- Ти можеш да ядеш! Тя не! – думите на Карилия накараха Едуин да се свие. Сякаш го наказваше за мъчението, което щеше да понесе Бетси.
Той не каза нищо повече и отиде да прегърне Бетси. Карилия стисна очи и си пое дълбоко въздух няколко пъти. Силната ръка на Валънс се уви около кръста ѝ.
- Казах ви! Ще отнеме часове… Може би дори днешния и утрешния ден. Трябва да сме сигурни, че тялото ѝ е изчистено напълно. Иначе е опасно. И сега е опасно. Затова трябва да бъдем много внимателни – Карилия усети как гласът ѝ изневерява и прочисти гърлото си. Не можеше да се огъне сега – И Бетси ще хапне нещо, но по-късно. Ще ти трябват сили, сестрице … - добави почти шепнешком Карилия и се обърна. Не искаше да вижда повече тези разширени, уплашени очи – Изпий отварата, Бетси! – каза тя твърдо.
Чу стъпките на Бетси, но остана гърбом. Започваше се.
******
Карилия и Валънс си взеха суха храна и излязоха за малко навън. Въздухът беше режещо студен. Двамата обиколиха близката околност с бърз ход. Хапнаха малко, заслонени до няколко дебели дървета.
- Как си? – тихите думи на Валънс звучаха загрижено.
- Добре съм. Не се безпокой за мен – думите ѝ бяха равни, без никакво чувство в тях.
Той виждаше, че се е затворила в себе си, изключила е чувствата си, за да не се срине.
- Страхувам се, Карилия, наистина се страхувам! Знам, че действаш против себе си, мила моя и сърцето ти крещи от ужас. Не се затваряй и откъсвай от мен!
- Не сега, Валънс! – Карилия постави малката си ръка на рамото на Валънс – Сега е нужно да съм силна. После ще чувствам. Така трябва! Радвам се, че си до мен.
Той стисна ръката ѝ и я привлече в прегръдките си. Откъснаха се един от друг и тръгнаха към най-близките капани. Намериха заек в единия. Не беше кой знае какво, но те с дни не ги бяха проверявали, заради тежкото състояние на Валънс. Взеха улова и тръгнаха обратно.
Студът проникваше безмилостно дори през дебелите им дрехи и двамата се насочиха към заслона.
Бетси беше хванала една метла с дълга дръжка и метеше около огнището. Ръцете ѝ замахваха отривисто и бързо. Тя съсредоточено премете всички части на голямата зала и тръгна към съседните. Едуин влезе задъхан. Стовари куп дърва до огнището и започна да ги подрежда на стройна купчина. Обърна се и тръгна обратно към навеса навън.
Карилия взе едно по-голямо котле и сложи почистения заек да се изкисне. Щеше да сготви яхния с прясното месо.
Минутите се нижеха бавно и тягостно.
******
Карилия виждаше как младата жена обикаля из пещерата, мете и чисти, съсредоточена и настървена. Бетси понесе добре отварата. Не се оплака от силно гадене, само от лек световъртеж и кратко прималяване.
Към обяд Карилия ѝ каза, че е добре да поспре и да се подкрепи с храна и вода. Бетси кимна с отнесен поглед и отиде да повика Едуин и Валънс. Двамата мъже почистиха покрива на навеса за дърва от натрупалия сняг и стегнаха някои разхлабени греди.
Четиримата седнаха край масата, всеки вглъбен в мислите си.
- Разкажете какво се е случило с Валънс? – подхвана по някое време Едуин.
Карилия си отдъхна на ум, че имат някаква тема за обсъждане, защото чувстваше, че тишината я натиска и я оставя без дъх. Разказа как бяха посетили прохода и за странната група хора, които Валънс беше видял. Той описа натрапниците и тогава се сети, че стрелата все още беше във вътрешния джоб на кожената му наметка. Стана и я донесе, за да я разгледат.
- Прилича на местна изработка … - вметна Едуин и хвана внимателно и почти боязливо стрелата за единия края, възможно най-далече от върха ѝ.
- Да, даже съм сигурен, че е правена от някой друид. Погледни подредбата на перата в края, върха и основното тяло. Тук е имало някакъв знак, но той старателно е заличен … - Валънс докосна дръжката на стрелата и посочи леко изтъненото тяло. – Тази повреда е нарушила баланса ѝ, но явно притежателят ѝ е държал никой да не го разпознае, а е нямал време или материал да изработи небелязана стрела.
- Искаш да кажеш, че някой от клана е дошъл да те убие? – намеси се Карилия и се доближи до двамата мъже, за да разгледа стрелата с отровен връх.
- Може би. А може да е някой друг и просто тази стрела да е попаднала у него. Тези хора бяха чужденци.
- Но се измъкнаха бързо през прохода и познаваха добре пътя … - додаде Карилия и в гласа ѝ имаше съмнение – Имало е някой с тях, който познава мястото добре. Знаеш, че има много задънени пътеки, които свършват в някоя скала. Странникът ще се заблуди лесно, ще обърка пътя, ще се лута. А те се измъкнаха бързо и безпроблемно … И защо ще заличават знака на стрелата?
- Не знам, Карилия. Но не искам да обвинявам, без да съм сигурен.
- Някой от друидите изчезвал ли е за няколко дни? – обърна се Карилия към Едуин и Бетси.
- Не – отвърна Едуин.
- Напротив! Крес не се мяркаше поне три-четири дни през миналата седмица – обади се Бетси.
- Мериния рече, че е болен… - каза Едуин.
- Болен! Друг път! – повиши Бетси глас – Тая стара вещица го е пратила да убие Валънс или Карилия! Тя е способна на всичко, за да докопа властта в клана! Нали я слушаш какви ги говори!
- Бетси, успокой се! – обади се Валънс с твърд глас – Може наистина да е бил болен. Няма как да знаем. А и Мариния едва ли толкова ме мрази …
- Мрази те, но още повече ненавижда Карилия! Едуин, кажи им какви ги говори!
- Амааа, Бетси… - Едуин се размърда притеснено и загледа умолително младата жена до себе си.
- Какво?! Ти си я чул с ушите си! – тя поклати глава невярващо. – Добре, аз ще ви кажа. Говорела е, че Карилия е обладана от демон и като погледне човек в очите го парализира и подчинява на волята си. Опитала се била да подчини и нея и тя едва се спасила от влиянието ѝ…
- Това са глупости, Бетси! – Едуин я прекъсна и добави. – Наистина я чух да го казва, но едва ли някой ще я вземе на сериозно!
- Много си наивен, да знаеш! – сви устни Бетси.
Карилия стискаше ръце в скута си и някаква странна студенина обхвана костите ѝ. Задържаният в гърдите ѝ въздух излезе със свистене през прехапаните ѝ устни.
- Тя може и да го мисли… - думите ѝ виснаха като черна сянка над всички в настъпилата тишина.
- За какво говориш? – погледна я Валънс.
- Мериния вярва, че съм обладана. И че съм подчинила Валънс за някакви свои тъмни цели… Тя ми го каза, тук, в пещерата… малко преди да заминете към зимните жилища.
- Мериния остарява и умът ѝ явно отслабва – промълви Валънс. Думите му не звучаха убедително.
- Съвсем си е с ума – противопостави се Карилия – Или разказва тия небивалици нарочно, за да разклати позицията на Валънс в клана, или наистина вярва, че в мен има тъмна сила. Тя по някакъв начин се страхува от мен. Казва, че в мен се криело нещо, което трябвало да е далеч от Валънс.
Тя потръпна. После стана и започна някак машинално да раздига масата.
******
Денят преваляше, когато Карилия видя, че Бетси се поти и е прехапала устни.
- Зле ли ти е? – приближи се тя до нея и постави ръка на страната ѝ.
Трескави петна червенина бяха избили на двете бузи на момичето.
- Явно започва – прошепна уплашено Бетси – Пробожда и дърпа там … отдолу … както каза, че ще стане. Но мен така силно никога не ме е боляло! – меките ѝ черти се изкривиха.
- Отпусни се. Не се стягай – тя се обърна към входа на другата зала и повика Едуин – Вземи коритото за къпане и сипи гореща вода от големия котел. Нека Валънс ти помогне, а после долейте от студената вода, за да може Бетси да влезе вътре. Оставете място да досипя гореща вода.
Карилия хвана Бетси през кръста и се преместиха в съседната зала, където предната нощ спаха двамата с Едуин. Изчакаха мъжете да подготвят водата, накара младата жена да се съблече по долна риза и да се отпусне в топлата вода. После добави от врялата, доколкото горещо Бетси можеше да търпи. Топлината явно отпусна мускулите ѝ. Тя притвори очи, но една линия продължаваше да пресича вертикално челото между веждите ѝ. Едуин влезе забързан, хвърли няколко цепеници в огъна и седна на пода до коритото. Стисна ръката на Бетси.
Карилия ги остави за малко сами.
******
- Как върви? – Валънс доближи и притисна топли устни до слепоочието ѝ. Тя обичаше тези малки жестове на интимност.
- По-бързо отколкото очаквах – отвърна тя и двамата седнаха до огнището – И явно доста болезнено за нея, но всеки понася болката различно. Но връщане назад няма.
- А ти как си?
- Казах ти да не се тревожиш за мен. Всичко е наред.
- Добре, Карилия. Ще приема, че си искрена.
- Не искам това да се случва, но всеки взема своите решения и после носи последствията, мили мой. И аз ще имам време за своите чувства, но след като всичко приключи…
От другата зала се чу приглушен вик и Карилия скочи. Валънс остана, загледан в буйния пламък.
Бетси седеше в коритото, стиснала колене с ръце. Очите ѝ бяха затворени, а по страните ѝ се стичаха сълзи.
- Има много кръв! – изграчи Едуин с променен глас.
- Излез от тук! – отпрати го Карилия и той просто се изправи и излезе.
Погледът ѝ не търпеше възражения.
- Защо му каза да излезе… - зашепна Бетси – Той искаше да е при мен до… края на…
Гласът ѝ пресекна и тя проплака. Забѝ зъби в устните си.
- Гледката няма да е много приятна. Не искам да спасявам и припаднали мъже, Бетси! – отвърна рязко Карилия – Излез от водата, за да виждам по-добре какво става. Хайде бавно! Стани и смъквай тази мокра риза!
Карилия подхвана Бетси за лакътя и ѝ помогна да се освободи от мократа риза. Пусна дрехата отстрани до коритото. Долната ѝ част беше червена от кръв. Между бедрата ѝ се стичаше друга струйка. Уви треперещото момиче с чисто платно и я настани на постелята до огнището. Тя се тресеше. Зъбите ѝ звучно потракваха. Карилия пъхна една сгъната кожа под раменете ѝ и я покри с друга, плътно до брадичката. Преди това постели плътно надиплено платно под тялото ѝ. Зачака изправена. Бетси потрепваше от спазми и стискаше с побелели пръсти ръба на завивката. По някое време потърси вода, а Карилия ѝ каза да пие бавно и на малки глътки. Независимо от това след малко лицето на младата жена се сгърчи и Карилия предвидливо ѝ подаде един съд, за да повърне. Извика на мъжете да вземат и да изплакнат съда. Изобщо не обърна внимание на въпроса в очите на Едуин, който се появи моментално. Явно бе стоял съвсем на близо. Карилия го избута да излиза. Върна се при Бетси и отгърна завивката. Погледна към новото червено петно върху платното. Кръвоизливът се беше засилил, но все още не я плашеше. Зави Бетси и приседна близо до краката ѝ. Лицето ѝ беше бледо, а под очите ѝ се бяха появили тъмни кръгове. По напуканите ѝ устни имаше следи от зъбите ѝ.
След известно време Бетси се отпусна и задряма. Карилия стана, за да провери колко силно е кървенето и смени платното между бедрата ѝ. Провери внимателно пулса ѝ, за да не я стресне. Беше стабилен и постоянен.
Стана и отиде при мъжете в другата зала. Валънс стоеше до огнището и дялаше стрели. Едиун обикаляше като животно в клетка. И двамата се извърнаха в мига, в който Карилия влезе.
- Всичко е наред! – обърна се тя към Едуин. – Сега е добре да почива. Може да отидеш при нея, но я остави да спи.
Той се завъртя и почти затича към другата зала.
Карилия седна до Валънс и загледа огъня. Чувстваше се празна и безчувствена. И уморена, много уморена.

Следва.

© 2004 - 2021 uFeel.me