Обвита от шума
на забързани коли
по алеята залена
на моят град вървя.
Забързани хора
покрай мен минават,
а аз не бързам,
за никъде небързам,
взирам се в синьото небе,
топлите лъчи
на Слънцето ме галят
с вълшебството си
от мен премахват
и горест и тъга
Като волна птица съм,
поне за малко,
душата ми свободна
днес лети.
Не ме оставяй, Господи!
Не ме оставяй!
Покажи ми пътя!
Покажи ми пътя ти!