От нежност и ласки топи се нощта,
отлива се вече скритата и тайна
Не се събуждай, задръж лудостта,
чудесата и трепетите и омайни...

Но с пролетна омая и нежни слова,
чака нова среща - любовен порой,
слънчево сияние, безкрайна синева,
с тръпнещо любовно желание-зной

С лице усмихнато, с пареща сълза
в една светла, зовяща зеница,
пълна с обещания - любовна игра

С попътна на рамото малка птица,
с тежащи крила - отдадени, споделени
стари радости, тъга - изгубени вселени...


Пенелопи Клисурска