Аз не зная дали съм излишна -
и на Бог, и на Син, и на Дух?...
Само дишам, издишвам и дишам 
красота във мига, точно тук!

Аз не зная дали съм потребна
на съвремие, век или час?...
Просто ровя в пръстта черноземна
и поливам покълнало "аз".

Може би то след време ще знае
дали прост или сложен светът
покрай него с Живота ухае
и небето, и земната пръст.

Аз от нищо... съвсем не разбирам
що тупти в мене още сърце?...
Но от баба две думи е свило -
мила, ти си "красиво дете" "

Любовта... Любовта е навсякъде -
във припряни коси на върба,
в непринудени звуци на свраките
и във чистата, свежа роса.

Любовта няма край и начало,
Любовта безрезервно е храм,
дето малкото зрънце е зряло...
Дишам, дишам, издишвам... от там.

***