Аз мога да се спра на прага ти, но само временно,
за да покажа, че не си ми безразличен,
защото съм жена нелицемерна и не евтина-
обичам да показвам, че обичам.
И после трябва да се осъзнаеш в себе си-
емоции в калъф не се прикриват,
сгрешил си и пришиваш страховете си
във джоба на сакото, но избиват.
Сърцето ти пулсира и показва видимо,
че зад бездумието има бездна.
Излез оттам, за да помислим двамата
как може да решим проблема.
Илюзия е, че оставам вечно в пустото,
аз ще намеря отговора, знаеш,
недей да ми показваш само лустрото,
защото после трябва да се каеш.
Към вечността се тръгва с чиста истина,
останалото аз не го признавам.
А,щом си тръгна, значи нещо е изстинало
и невъзможно е да го подгрявам.

3 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА