Блести на бюрото, лъщи от стената,
сияе в дланта като свиден метал
стъкло към вселената дивна, позната,
каквото Коперник не е и мечтал.

докоснеш ли с пръста, веднага пред тебе
изникват картини, писания, звук,
дори непознат със съвет непотребен
и млад изпълнител, копнеещ за чук.

Очи да откъснеш оказва се трудно
и в делник, и в празник, и в нощи среди,
макар че доброто в искрящото чудо
обвито е здраво сред китка вреди.

Вълшебен е този отвор към света,
но има и простички - книга, врата.