И някъде, в прегръдката на времето
ще спре на спомена най- хубавия миг,
аз, яхнала на бъдещето стремето,
ще спра - да припозная своя лик.
И да възкръснат думи и емоции,
да станат и гориво за из път.
При мене не е щастие на порции,
а отведнъж. Звездите ме държат.
Сред тях витаят цели и мечтания,
и красота - натрупана сред тях.
Годините, вълшебни обаяния,
как минаха до днеска - не разбрах.
Понеже на любов се бях наситила,
на много радост и на топлота,
където да погледна - съм осмислила
прекрасните си минали лета.
И искам още. Моля Бога същото.
Защото много обич ми е дал.
И видя ли човек без обич в къщи,
аз не разбирам как ли е живял?!
Защото, щом докоснем съвършенството,
не ни се слиза никога оттам.
И свойте малки споменни блаженства
дълбоко си ги пазя - като в храм.
6 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА