Мъглата от размити понятия, в която е обгърнат съвременния свят, обърква все повече хора и безпътицата се превръща в основната посока на човечеството. Едно от предупрежденията за последните дни е, че всеки, който реши да бъде изразител на истината на вярата в Христос ще бъде гонен, неразпознат, отхвърлен. Ние, християните, трябва да свикваме с разбирането, че това е част от цената, която трябва да платим, идентифицирайки се с името на Христос.

Да носим Христовото име не е някаква евтина екстравагантност. Да носим Христовото име е най-великата привилегия, която един човек може да притежава. В Христовото име ние имаме всички прекрасни дарове, които Бог ни дава, но заради Господ ние сме и неразбрани, а понякога и гонени, защото Неговото име предизвиква реакцията на мрака.

В Лука 23 глава четем за едно от абсурдните обвинения срещу Христос, което се изразява в това, че Той развращава народа. Думата „развращавам“ има крайно негативно значение. Ако някой е обвинен в развращаване той е длъжен да понесе отговорността си пред закона, и пред обществото. Когато Христос е обвинен в развращаване на народа, то на практика обвинителите му твърдят, че Този, Който с проповедите си призовава към чистота в сърцето и в поведението на всеки човек, всъщност е причина за нравственото разложение и покваряването на народа. От това обвинение изниква следния реторичен въпрос: Колко развратен всъщност трябва да е един народ, че да си позволява да обвинява в развращаване Източника на моралната чистота?

В настоящите обществено-политически процеси се забелязва същата тенденция – развратното общество съзнателно обърква понятията, за да може съвременните развратници да бъдат лишени от морална отговорност и завоалирано да прехвърлят морален негатив върху християнството. Именно поради ширещия се разврат в обществото сега в световен мащаб има промяна на законодателство, езикови понятия, морални ценности.

В Лука 23 глава виждаме, че в момента, в който Христос разкрива Своя царски статут Той се превръща в обект на обвинение; народът е обвинителя, който упреква Божия Син в подкопаване на данъчната система на Римската империя и в противопоставяне на властта. И наистина – ако Исус е цар, то това значи че има друга, легитимна форма на управление, с която земните царе трябва да се съобразяват. Всъщност светските управници, които не осъзнават позицията си на подчинени спрямо Царя на царете, през всичките исторически епохи се противопоставят на Христос, защото в Негово лице разпознават конкуренция на собствената си власт.

И тук стигаме до един въпрос, който ние – носещите Христовото име – е важно да си зададем, а именно: как християните „развращават“ народа? Отговорът може би е ясен, но нека все пак го изречем на глас: по същия начин, по който и Христос „развращава“ народа – с истината. Истината разделя и народа се „развращава“, защото не може вкупом да се поклони на идола, който управниците издигат.