С усмивка блага (но отровна)
посрещна ме Змията.
"Кажете със какво да Ви помогна,
а аз ще назова цената..."
Стреснах се. Гледката бе странна -
Това ли бил е нашият избраник?
Та славата й нейна е отдавна
на претлъстител и измамник...
"Не се стеснявай, няма да го крия -
Това е истинското ми лице.
Това съм аз, поредният месия..."
И тя разсмя се, мисля, от сърце...
"Ще ти призная, още ще порасна,
и моите глави ще се множат...
Дете съм на Ламя прекрасна
и ми харесва вашият откачен свят.
Тук мога да раста на воля,
достатъчно е малко комуфлаж...
А също и гласът ти - твоя -
повярвалият във поредния мираж.
Пък името ми нека да е друго
(нали под него пак ще бъда аз)
Политиката е рай за всеки вид влечуго!...
Та казвай - искаш ли пари и власт?..."
Огледах се прогледнал изведнъж -
Отвсякъде тук чуваше се съскане,
а вън валеше кротък, топъл дъжд -
И в този миг й казах свойто искане.
"Да станеш част от нашия проект?
Съгласна съм, но трябва нещо да приемеш
освен честа, да те дарим със кабинет...
Какво е то? Веднага ще разбереш..."
*****
Сега и аз със гости имам среща
зад бюрото, в креслото моя ложа.
До скоро, имам днес такава спешна
и слагам си костюма... от човешка кожа...
22.09.2014.
Георги Каменов