Как да не те гледам и да не се напивам от теб всеки ден ,
с този поглед, в който ме оставяш всеки момент,
с онези светещи и влюбени очи
които ми казват какво чувстваш, с голямо удоволствие.

Как да не те гледам, ако се храня само с теб,
с онази нежност, която ме привлече в устните ти,
оставяйки ми следите от несравнимо щастие,
зачервените черти по бузите ти, които ме галят.

Как да не те погледна, кажи ми, като ме омагьосваш,
с онази усмивка, която ме разхожда около всяко твое кътче,
Която ми подсказва как да те докосна…?
Която ми подсказва удоволствие, несравнимо с нищо друго…

Как да не те гледам, след като не те забравям,
не забравям походката, гласа в душата ти,
и как след като душата ми една е с твоята…
и как, съдбата дори не иска да ни раздели!

Как да не те гледам, след като си целия ми свят,
не ме интересуват разстоянието или пространствата,
когато се обича, времето загубва всяко значение,
и цял живот бих те чакала, за да те погледна…