В ОГЛЕДАЛОТО
Не съм ни паднала звезда,
ни в есента пък лист отронен,
аз вярвам в своята съдба
и нямам от тъгата спомен.
Аз имам спомен от борби,
но нямам спомени от рани
и знам, когато Бог реши,
той от пигмеите те брани.
В хармония със съвестта
спокойно ми минават дните,
така разбирам то света,
така ми свети във очите.
А някъде и да греша
в прогнозата за бъднината,
дилемата за да реша
ми дават знак от небесата.
9 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА

ПОГЛЕД КЪМ СЕБЕ СИ
Не съм виновна - нямам мрак в душата,
от Космоса лъчи й подаряват,
разпръскват се на части патилата
и във победа се превъплъщават.
Добре си знам, една намеса Божа
оправя всякаква неразбория,
но аз не чакам просто като в ложа,
защото съм една жена от тия,
която за боркиня е родена
и в дребните неща не се побирам,
сърцето ми е слънчева Вселена-
гори, вълнува се,но не замира.
Достигам върховете на успеха
без някаква неутолима жажда,
молитвата ми всеки ден полека
се сбъдва и успехът ми се ражда.
9 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА