Себе си така и не успях
за толкова години да обикна.
Веднъж започнал бях, но спрях
и оттогава даже и не се опитвам.

А твоят глас дочуя ли настръхвам
и тръпки ме побиват от вълнение.
Видя ли те всеки път се чувствам
сякаш гледам най-красивото творение..

Ако можех себе си да заобичам
наполовина колкото обичам теб.
Щеше всеки с яд да ме нарича -
"най-егоистичният човек"