1 част

Тази нощ сънувах странен сън - един мъж и една жена седят прегърнати на верандата на стара къща, някъде високо в Балкана. Той я държи в обятията си, с ръце кръстосани пред гърдите й и гали с устни шията й, а тя, отпуснала глава на рамото му гледа звездите. След това извръща лицето си към него и потъва в очите му. Гледат се някак особено, като омагьосани. Той я вдига на ръце и я внася в стаята до камината, а посивелите нишки в косите им ухаят на зряла любов, неподвластна на времето и годините. Мъжът я слага на леглото и пленен от нейната близост бавно сваля дрехите й. И тогава в телата им лумва страстта, подвластна на изгарящо желание. После, уморени и щастливи, лежат прегърнати в мрака, а сърцата им пеят в дует с тишината. Колко ли време е минало от онази, първата среща под стряхата на старата къща, а всеки път се любят ненаситно и дълго, сякаш тази е последна.
- Помниш ли първата ни среща? - пита жената.
- Кой може да избяга от очите на любовта? - отговаря с въпрос мъжът и целува очите й. - А помниш ли как се появих тук, на верандата?...
- Господи! - вълнува се тя. - Най-хубавият ми сън тогава оживя! - и се сгушва в него.
- Само веднъж да те имам любов, това ми стига! Така повика тогава любовта, а пак сме на същата веранда, заедно! - и я прегръща силно.
- Алекс, нима не разбра, че такава любов идва само веднъж и завинаги! - смее се дяволито.
- Затова съм тук, и сега, Кристина! - усмихва се Алекс.
- Обичам те, любов моя! - шепне и дъха й изгаря в пожара на устните му.
- А аз как те обичам, знаеш ли? - отговаря и телата заиграват под завивката.

Под звездното небе на верандата, двамата се връщат назад в спомените, към началото на една, преживяна с взаимната болка на привличането единствена любов, любовта на живота им...

К Р И С Т И Н А

Кристина е привлекателна жена, в онази възраст, когато любовта и живота отдавана са преминали фазата на кратките връзки и необмислените приключения. Пулсиращата женственост и магнетичния сексапил бързо вдигат адреналина на мъжете, а вродената грация на чувствената й походка провокира като зов за непременна любов. Затова, в повечето случаи, мъжете реагират първосигнално и мислите им не стигат до главата, а вибрират в радара между краката. В поведението й няма нищо фриволно, просто излъчва любов и те приемат сигнала като покана за близост. Работата в телевизията я среща с много и различни мъже, повечето от които мислят, че са я удостоили с висока чест, заставайки пред микрофона, затова трябва да е обсебена от тях и готова за авантюри. Арогантната им самонадеяност я вбесява, защото изпитват неистова нужда да доказват колко са неустоими. Един диша учестено в лицето й, друг неволно докосва гърдите, а трети забива безсрамен поглед в бедрата или ханша. Понякога излиза на вечеря с някой от тях и се забавлява с начина по който я прелъстява: нагъл поглед, цинично подмятане, случаен допир и влажни очи, чакащи нетърпеливо разрешение за последната атака. Тогава Кристина става и с добре заучено извинение напуска масата, а случайната любов отстъпва разочарована.
Очакването й причинява болка, очакването на другата любов, която ще я пожелае не за ден, не за разтоварване, а заради самата нея. След време свикна с горчивия вкус на самотата, заключи сърцето си и забрави, просто позволи на безразличието да я завладее и един след друг се нижеха дълги тягостни месеци.


Никога не съм правила това! Стоя пред огледалото и галя с длани тялото си. Мислите ми пътуват назад във времето. Сигурно съм откачила от слушане на чужди изповеди и интимни подробности. Телефона звъни и поредната приятелка спешно ме вика на кафе, да поговорим. Всъщност аз слушам, а тя разказва за новото си завоевание и греховната си страст, увлечена в нова мимолетна връзка. Мълча и слушам, защото няма какво да й разкажа. Тя имаше нужда от моето опрощение и разбиране, и го получава. Аз мисля за онази, другата любов, по която възвишено хлипат поетите. Любовта, която не може да бъде втора употреба. Ако си я припознал необмислено и си е отишла светкавично, значи не е била любов, а поредната фалшива тревога...Искам другата.
Неканените мисли и самотното сърце се блъскат в тайните на чуждите любови и понякога събуждат спомена за изгарящо сетивата желание и отключват жаждата за обич. Започвам да се събуждам от кошмара на самотата, с изтерзано за любов сърце и с още по-терзаещ страх от нея. Колко ли време мина така, без да чуя шепота на признанието и да върна в сърцето си ударите на страстта? Знам, че притежавам рядък талант да попадам на най-неподходящите мъже. Тяхната любов започва с една минута романтика и свършва с един час секс. Отдадох се на мечтите и хубавия сън, макар въображаем, ме предпазва от болките в реалността. Заспивам и се оставям да ме обладава съня. Но тази любов е илюзия, мечтите се изчерпаха от самота, повика на тялото отслабна, трепета на сърцето замря и така цяла вечност. Животът ми спря там, където пресъхна любовта. Е, има и страх, че може и да я сбъдна, но дали ще я задържа? Поглеждам горчивата си усмивка в огледалото, отпускам ръце и болката отлита сливайки ме с тишината. Зовът на тялото се завръща, сърцето жадно пиеше от чашата на живота и гладна, надеждата ми за обич възкръсва...



Въздухът ухаеше на лято и прекрасната топла вечер ме кара да се обадя на Лили. След час двете седим в някакво кафене, на скучен разговор за нещата от живота.
Изглеждам толкова вяла и разсеяна, че Лили не издържа и ме пита:
- Какво ти става, за Бога, Кристина?...
- Не знам! Може би просто съм преуморена!... - и рея поглед в пространството.
- Напоследък имаш вид на отнесена хлапачка и започвам да мисля, че не съм далече от една истина! - гледа ме любопитно.
- Глупости! - подскачам срещу нея, готова да защитя личната си тайна. - Сигурно е от проклетото чувство на самота! - и стискам ръцете си под масата.
- Ами, влюби се тогава! - изтърсва неочаквано Лили и също толкова неочаквано ме парализира. -Тази сутрин видях на брифинга Алекс. Боже, как изглеждаше само!... Понякога се питам защо има такова въздействие върху жените?...
Споменаването на Алекс е симптом за вълна от лека треска. Лили ме гледа някак странно и продължава да бърбори:
- Колежките го бяха наобиколили и нито една не чуваше какво говори, бяха като омагьосани, но нали го знаеш, бързо ги отрезви с делови тон и служебна усмивка.
В главата ми се прокрадва сладък терзаещ спомен.
- Алекс е чаровен мъж и сигурно е трудно да му се устои!... скачам и бързам да остана насаме с мислите си.

Прибирам се у дома и разсъбличам дрехите си по пода. Лягам на леглото и включвам телевизора. От екрана някакъв мъж целува страстно красива жена и тази чужда любов връща в мислите ми Алекс. Забравила съм за него и за чувствата, която изпитах преди време и които за малко да ми вземат ума. Лудо изгарящо желание и за един миг изгубих контрол. Спомням си онази злополучна пресконференция, когато гледах малоумно и захласнато Алекс, и си представях как правим любов. Полетът на фантазията не ми спести неловката ситуация. В един миг се оказах сама в залата, стиснала глупаво микрофона, с не виждащи очи и изведнъж осъзнах, че Алекс върви към мен с неясна усмивка.
- Добре ли сте? Наред ли е всичко? - попита ме тогава с тон, който издаваше, че е доловил посоката на мислите ми. Протегна към мен ръка и изследва погледа ми.
Не помня някой някога да е гледал така в очите ми и сякаш за част от секундата бях докоснала любовта

- Благодаря, нищо ми няма! - смутолевих смутено и бързо напуснах сцената.
В стаята изведнъж става горещо и кожата ми започва да пари. Протягам ръка към телевизора, да погаля двамата влюбени и сълзите ми тръгват. Надбягват се с пропуснатото време, потисканите чувства и разпилените възможности. Тогава се страхувах безумно, виждайки колко е безразличен Алекс към недвусмислените погледи на жените, търсещи неговото внимание и колко жалки изглеждаха в желанието си да му се харесат. Дори не опитах. Потънах в мечтите си, оставих се на изгарящия блян по устните, усещането за влудяващия допир на ръцете му. И се събуждах сигурна, че отново и отново сме правили любов. След време се уморих от мъртвите си фантазии, примирих се и продължих напред, изтривайки от съзнанието си този нереален нощен мираж. Всъщност, Алекс не е напускал мислите ми. Подтиснала съм само лудото си желание и в този момент осъзнах, че все още го искам. Не миража, а него, истинския!

С прегракнал от викане глас, телефонът раздира тишината и вдигам машинално. От другата страна, задъхана от вълнение, Лили ме убеждава да заминем заедно край морето на семинар, защото не искала да бъде сама, в смущаващо мислите й обкръжение. Не разбирам за какво говори, пускам думите й покрай ушите си и се съгласявам. Сценарият е добре познат. Поредна командировка, скука и фалш в търсене на медийна сензация. След няколко часа пътувам към морето, в онова безметежно състояние на духа, в което мислите общуват с тишината, далече от празните надежди и самотата. Ще се разнообразя.

А Л Е К С

Алекс е хубав мъж. Суровата му, изваяна от талантливо длето мъжественост, неустоимо привлича жените. Атлетична фигура с пулсиращи мускули, силни ръце с дълги пръсти, красиво оформена брада, смущаващ поглед и извити предизвикателно устни. Очите му избягват откритите погледи, в усмивката има доза закачливост, а прибраните една в друга длани сякаш крият тайните на сърцето. Вродената му сдържаност внушава респект, но провокира полета на женските фантазии. Може би, в известен смисъл, за това допринася и работата. Отговорният пост не позволява волности и около него винаги витае загадъчност. Дамите обикновено не чуват за какво говори, а надничат с жадни очи в срамежливо разкопчаната риза и впитият в бедрата панталон. Медиите следят всяка негова стъпка, всяка мисъл и всяка бегла информация превръща думите му в бум от анализи и предположения. Колкото повече се опитват да се докопат до него, толкова по-плътна става завесата на мълчанието. Избягва празни изявления, интимни изповеди, шумни светски изяви и не позволява да надничат зад бронята на личната му независимост. Понякога се усмихва уморено на волните съчинения в пресата. Превръщат го в идол и усещането не е неприятно, просто се отказа да опровергава митичните им твърдения. Отдал е цялата си енергия на службата, а личния му живот е заключен така, че в един момент забрави да мисли дори за любов. Превърна я в необходим придатък. Живее с нея, разговаря с нея, показва я на някое благотворително парти, а после правеха бърза и задъхана любов в някой ъгъл на мрака. Тя е удобното извинение, полезната причина и буфер срещу самотата. Има я нежната струна в душата, но чувствата дремят заключени в оковите на дълга. Понякога си спомня за една жена, която срещна преди време на редовна пресконференция. Във фигурата й съзря всичко, което един мъж би искал да има: чувствена, женствена и магнетична. Спомняше си погледа й и отчаяния опит да скрие в него смущението си. Стоеше като омагьосана в празната зала и се наложи да й помогне, за да излезе от неловката ситуация. Спомняше си допира до гладката й кожа и очите, които потънаха в неговите. Смути я. Нейната близост му подейства като магия и за първи път от много време насам изпита необяснимо вълнение. Беше наистина красива жена и събуди у него забравени чувства, сякаш го теглеше към пропастта и тогава въображението му развихряше фантазията. Улавяше се, че все по-често мисли за нея, а тогава сърцето му блъскаше хлапашки и започваше да вибрира с пулса на внезапно връхлитаща възбуда. Беше лудо и смущаващо усещане, което предизвикваше объркване и тогава нервите му се изопваха докрай. Поглеждаше се в огледалото, а мислите му разговаряха с отражението и го убеждаваха, че непознатата жена е случайно изкушение и лоша игра на съдбата."По дяволите, какво ми става?" - питаше се тогава Алекс. Досега се справяше добре с атаките на жените, а сега сякаш губеше контрол. Не беше и допускал мисълта, че с първото сребро в косите може да го връхлети отново урагана на любовта.
Неочаквано шефът му го вика в кабинета си и раздразнен от променливите му настроения нарежда:
- Изглеждаш уморен, Алекс. Замини и се вземи в ръце. Имаш на разположение седмица! - и го командирова на скучния семинар край морето.
- Какво пък толкова! - съгласява се импулсивно Алекс и решава да се откъсне за няколко дни от суетата на делника и мислите за непознатата жена.

Н А Ч А Л О Т О

В декора на знойното лято морето изглежда необикновено красиво. Вълните се люлеят на фона на утринната зора и с копринена ласка галят брега. Гладката му повърхност искри в лазура на синьото, изгряващото слънце нежно докосва водата със златните си лъчи, а въздуха трепти с пулса на лятото и ухае на гореща любов. Паркингът пред хотела прилича на автосалон, с леко горчив привкус на изискан лукс, предназначен за бърза употреба. Влизам във фоайето и потъвам сред тълпата курортисти. Бързам към стаята си, вземам душ и се пъхам в мекия хотелски халат. В стаята връхлита Лили, залита към стола и видимо развълнувана проговаря:
- Можеш ли да си представиш, той е тук! Господи, не мога да повярвам, но наистина го видях през две стаи от твоята! - стиска ме за ръката и ме избутва на терасата.
- Кой е този той, който е тук? - питам я и поглеждам пламналите очи на приятелката си.
- Как кой? Мъжът на мечтите ми! Само веднъж да ме погледне и ще литна към звездите! - фъфли възбудено и кърши ръцете си.
- Замълчи за секунда и ми обясни какво става? - повишавам тон и си спомням глупавото състояние в което съм изпадала и аз.
Вместо отговор, Лили рязко ме завърта и хавлията се свлича в краката ми. Навеждам се да я вдигна, но мъжката фигура на една съседна тераса приковава очите ми. Зареял поглед в морето, с ръце кръстосани пред гърдите, там стои мъж и гледа замечтано играта на вълните.
- Това ли е той?... - питам с пресекващ дъх.
Невероятно!... И само каква ирония на съдбата! ... Алекс!... Защо точно Алекс, защо тук?... Лили извисява глас и пищи във високите октави:
- Да, да, да!...
Този прилепов зов кара Алекс да се обърне. Вдига лице и спира изумения си поглед в Кристина. Едва ли е истина! Вцепенена, красива и гола, като статуя на антична богиня! Кристина! И няма сила на земята, която да устои на такава прелестна картина, но свежда очи към земята.
- Гола си! - шепне нервно Лили и ме загръща в хавлията.- Ти луда ли си? Какво ти става? - продължава монолога. - Аз съм се побъркала по този мъж, а стоя и гледам как разиграваш раждането на Венера от морската пяна! - и чака обяснение.
- Не е мой тип, не бери грижа! - лъжа и обличам трескаво халата. - Не отдавай такова значение на случайността! - и се замислям кога Лили е успяла да хлътне по него.
Мозъкът ми ври и анализира ситуацията. Аз съм тук и той е тук, и сигурно така е трябвало да бъде! Какво иска от мен съдбата и дали съм готова? Съмнявам се в чувствата или се съмнявам в самата себе си? Копнежът покорява страха, но Лили продължава да бърбори несвързано и търпението ми се изчерпва.
- Достатъчно! - крещя ядосано. - Прави каквото искаш, само ме остави да отдъхна! - и показвам с пръст вратата.

Лили се изнизва смутено от стаята. Поглеждам се в огледалото и намигам с доза самокритичност. Каквото трябва да стане, ще се случи. Слагам лек грим, ефирна рокля и бързам за откриването на семинара. В тихата аудитория ме посреща гласа на Алекс. Сядам на първия свободен стол и се заслушвам в нежната му мелодия. Топлият тембър с меки нотки анализира някаква суха материя, а аз си представям как с този глас шепне любовта. След минута забелязвам на първия ред Лили. Гледа Алекс със същия поглед, като моя преди време и вероятно мисли за същото. Лили няма шанс и добре го знае, но е обсебена от романтичните си фантазии. Деловият ден приключва с покана за късен коктейл и множеството се насочва към изхода.


Не обичам светските изяви, но решавам да се разходя и да потърся нещо подходящо за вечерта. Във фоайето налитам на Лили, упоена от желание да бъде Пепеляшка, а Алекс неин принц. Вярва, че непременно ще го впечатли, затова не приема безразличието ми.
- Защо си толкова студена? Не мислиш ли, че е вълнуващо такъв мъж да те държи в обятията си? - упорства и се задъхва от вълнение.
- Не мисля, че тези обятия ще ме поискат за мимолетно удоволствие и случайна тръпка! - отговарям уверено.
- Но той е толкова вълнуващ, толкова секси, толкова възбуждащ! - мърка с глас, който достига точката на кипене.
- По дяволите, наистина е така, но не очаквай, че ще продаде душата си на всяка влюбена хлапачка! - и съжалявам за необмислената си реакция.
Лили не разбира думите ми и подскача като ужилена срещу мен.
- Моля те, нали е мъж като всички останали мъже! - и зениците й се удвояват.
- Стопроцентов! - наблягам на думата. - Само, че има една съществена разлика, която го прави по-различен и... - и млъквам преди да изтърва неподходяща дума и да се разкрия.
Обикаляме из комплекса, а после сядаме в някакво бистро на чаша кафе, всяка погълната от мислите си за него. Това е пълен абсурд. И двете искаме Алекс. Едната - мислено, другата - гласно, едната - поне за нощ, другата - цялата му любов и никоя от нас не знае какво ще се случи. А има ли шанс?

Вечерта изглежда скучна и след дълго колебание решавам все пак да отида на коктейла. Хвърлям последен поглед към огледалото, кимам одобрително и се оставям на случайността. В шумният бар мъждука неясна светлина, чуват се сподавени от крясъка на музиката гласове. Пристъпвам неуверено пробивайки си път сред тълпата от хора. На дансинга някакъв мъж танцува със стройна жена. Телата им се отдалечават, а после неустоимо се привличат в страстен латино ритъм. Някой мимоходом ме кани на танц , но отказвам и оглеждам тълпата. Отстрани група мъже разговарят разпалено и от време на време чувам звъна на чашите им. Единият от тях вдига очи, поглежда ме и се усмихва .Този Алекс! Радвам се на откритието си и се отправям към бара. Той ме следва и се настанява до мен.
- Изглеждате очарователно! Не сме ли се срещали вече? - пита деликатно.
- Благодаря, но не мисля! - отговарям с безразличния нюанс на гласа си.
- Тогава да танцуваме! - предлага импулсивно и протяга ръка.
Кимам одобрително и тръгвам към дансинга.
Алекс я наблюдава. Кристина държи раменете си изправени, гърдите потрепват под стегнатата в бюста рокля, а диплите на полата й се поклащат в ритъма на танца и галят нежно бедрата. Държи я на разстояние. Хванал е едната й ръка, а другата леко се плъзга по гърба й.
Това докосване е свръх силите ми и не издържам, пускам го и бягам. Някой ме изкарва навън. Пред очите ми застава Лили. От нея спасение няма.
- Видях ви! Говореше с теб и те изпиваше с поглед! - гледа ме обидено приятелката.
- Какво му каза, предложи ли ти вече? - пита, предчувствайки загубата.
- Какво да ми предложи? Просто разменихме любезни думи! - опитвам да се измъкна от разпита.
- Не на мене тия! Цяла вечер се опитвам да бъда неотразима и нищо, а ти само обърна гръб и той подскочи! - сече думите и ме поглежда в упор.
- Явно е станало недоразумение! - оправдавам се уклончиво. - Търсеше някакъв спомен, но е сбъркал! - и поглеждам в земята.
- Хайде, де! Видях как го гледаше! - настоява и не спира с атаката. - Признай, че и ти го желаеш, дори повече от мене?...
Кипва ми от обяснения и лъжи.
- Не, не го желая!... - викам в лицето й. - Искам цялата му любов и него, целият!...
Лили не е подготвена за такава истина, затова крещи, че съм откачена и потъва в тъмата.

Близостта на Алекс ме изкара от релси. Толкова пъти съм сънувала този момент, но сега е друго. Желанието е истинско, чувствата изгарят. Дишам дълбоко и се връщам в хотела. Обличам банския, вземам камерата и потъвам в крайбрежната тъма на пустия плаж. Брегът и морето нежно се галят в мрака, лунния диск флиртува с водата и приемам като своя тази нереална любов. Вдигам камерата, пускам я и в обектива й изплува силует. По плажа към мен върви мъж, със смешно навити крачоли на панталона. От джоба на сакото му виси вратовръзка, обувките се люшкат безпомощно в едната му ръка, а под разкопчаната риза пулсират красиво оформени мускули. Нима е Алекс?.. Изумена съм и се оставям на случайността.
Той върви към нея с наведена глава и търси отговор на неясни въпроси. Съдба ли е тя и защо така го привлича?... Не помни да е изпитвал подобна слабост и в този момент пред него се появява тя. Спира на няколко крачки от нея, мисли и преминава на "ти":
- Знаеш ли колко вълнуващо изглежда жена, вдигнала камера към небето на лунна светлина?...
Думите звучат като любопитна констатация и не отговарям.
- Бях сигурен, че сме се срещали и вече знам къде! - предизвика ме и чака ответната реакция.
- Няма къде, освен на някоя от безбройните пресконференции! - говоря открито.
- Явно не обичаш светската суета! - разсъждава в друга посока. - Аз също не съм привърженик на подобни изяви, но понякога е неизбежно! - сваля сакото и го пуска на земята, заедно с обувките. - Винаги ли си така замислена, мълчалива? - и сяда до мен на пясъка.
- Не, просто съм предпазлива! Две срещи за една вечер ми дойдоха много! - отвръщам необмислено.
- Хайде, недей да гадаеш съдбата! - опитва да разведри обстановката и хлапашки предлага. - Какво ще кажеш да плуваме? - скача и енергично сваля дрехите си.
В стройното му тяло спира лунен лъч, гали трепкащите мускули, стегнатите бедра и тази картина ме кара да осъзная живата сила на неговото привличане. Отговарям задъхано.
- Защо не, да плуваме! - и влизам в морето.
Алекс се гмурка в хладната прегръдка на водата. В това което се случва има нещо предопределено и той го знае. Мислите му тръгват от сърцето , спират в разума и бързо препускат обратно. Кристина излиза от водата и той я последва. В пелената на мрака тя залита напред. Алекс се опитва да я задържи, но полита заедно с нея и след миг се озовават един върху друг на пясъка. Позната картина от популярен филм. Приличат на влюбена двойка от кулминацията на сапунен сериал, но и двамата се чувстват неловко. Кристина лежи под него без дъх, лицето му докосва нейното, гърдите му дишат с нейните, а някъде ниско долу усеща ритъма на пулсираща мъжественост. Алекс притихва за миг. Нежният мъх на кожата й го докосва и топлата вълна на желанието го залива. Не й позволява да се съвземе. В очите му припламва искра, притегля я към себе си и устните му намират нейните. Жадно изпиват дъха, неочаквано и бързо.
- Господи, съжалявам!... Не знам какво ми стана!... - търси смутено извинение Алекс, но ръцете на Кристина се плъзгат по гърба му и мъглата в очите му се сгъстява, няма шанс да устои. Тя превзема устните му и си връща дъха с дълга и влажна, терзаеща задръжките целувка. Издебва мига и побягва към хотела.
Втурвам се като обезумяла в стаята. Не знам на кой свят съм и какво правя. Знам, че ако Алекс сега прекрачи прага нищо няма да ме спре. Знам още, че това няма да е любов, и той няма да дойде... Що за случайност беше тази среща? Треса се и се хвърлям се върху леглото.
Алекс лежи на пустия плаж. В главата му се блъскат същите мисли.

Новият ден ме буди от тревогата на съня с предчувствието, че случилото се предната вечер съвсем не е шега. Все още усещам устните на Алекс и огъня в тялото ми се завръща. Бягам от мислите си на терасата и виждам на прага самотни цветя. Вдигам букета и оглеждам облите, плътно наредени една до друга тераси. Посреща ме само песента на чайките. Галя цветята и от нежните им пъпки пада листче с написана на него едничка дума: "Благодаря!". Какво е това, Алекс? Защо? Така ли говори любовта?...
Очертава се дълъг и скучен ден. Излизам и потъвам в кипежа на лятото. Под ярките лъчи на слънцето плажа изглежда съвсем различен, разчорлен от десетките голи тела , без намек за спокойствието и тишината на нощта. Разхождам се по плажната ивица и не след дълго, уморена от хаоса на живота бързам към хотела. В стаята ми седи Лили и гледа без дъх в обектива на камерата. Поглежда ме за миг с блуждаещи очи и отново забива очи в обектива. В поведението й има нещо неестествено, затова поглеждам любопитно през рамото й. Застивам. Две слети тела лежат прегърнати на пуст нощен плаж и аз ги познавам...Камерата ми е изиграла лоша шега. Спирам я и в стаята увисва тишина.
- Думите, които ми каза снощи, са били истина!... - стене след кратка пауза Лили. - Какво се случи?...
- Не знам! - отговарям уплашено.
- Как така не знаеш? - настоява и сочи с очи цветята във вазата.
- Сигурно мога поне да обясня! - казвам почти без глас.
Лили ме спира с жест и започва да се смее.
- Нали това искаше? Тази любов и цялата да е твоя!...
Гледам я объркано и разбирам, че съперницата вече е съюзник.
- Страх ме е Лили! Не съм убедена, че бих понесла загубата! - хлипам силно и се клатя на ръба между истината и лъжата.
- Кой ти говори за загуба, момиче? - убеждава ме разпалено. - Ела на себе си и приеми това предизвикателство, избери любовта! Не я оставяй да си отиде, сбъдни я ! - настоява и ме гали по рамото.
- А как да разбера дали е истинската? - питам отчаяно.
Лили се усмихва закачливо и произнася присъдата:
- В очите му има любов и ти си я видяла!... Точно за това така се страхуваш!...
Аргументите на Лили са сломили вътрешната ми съпротива и се чувствам по-добре. Преминала съм в лагера на търсещите разбиране и опрощение, а мисълта, че мога да греша, започва да отстъпва място на неистовото ми желание да обичам и да бъде обичана. Ако е трябвало да дойде сега, нека ме намери! И се усмихвам на цветята във вазата.
Следващите дни слушам доклади, записвам интервюта и изтощавам сетивата си с работа, за да не мисля за Алекс. Само вечер, сгушена в празното легло, разсъждавам на глас и си задавам едни и същи въпроси: дали е забравил за мен или се сражава със себе си? През деня избягвам срещите с него, през дългите нощи прегръщам копнежа по него, почти на предела на силите.

Плах слънчев лъч влиза в стаята и се заиграва със светлината. Алекс отваря очи и се вглежда в танца на утринната зора. Долавя измамният спокоен ритъм на сърцето си и разбира, че то се готви за нова, още по-силна атака. През последните четиридесет и осем часа живота му сякаш се преобърна и не е в състояние да го контролира. Споменът за онази, провокираната от обстоятелствата целувка на плажа, го кара да усеща болезнено сладкия вкус на другите устни. Не, не неговата целувка, направи го подвластен на порива, а нейната, от която бликна изкусителната сила на дълго потискано желание. „Господи, приличам на влюбен хлапак! - говори Алекс на отражението си в огледалото. - Това ли съм аз? Защо Кристина ме кара да се чувствам като романтичен глупак? „- и мислено се връща на плажа до нея. Лудото желание отново го връхлита и замира в последното кътче на разума. - „Кристина!“... - мълви уморено, махна нервно с ръка и излиза от стаята.
Във фоайето на хотела Кристина разговаря с непозната жена. Алекс се колебае за миг,а после тръгва към дамите и търси повод за случайната среща.
- Добро утро, дами! - атакува, без да им даде възможност за отстъпление. - Може ли да ви поканя да закусим заедно и да поговорим?...
Лили бута леко Кристина, но тя мълчи, затова бързо отговаря.
- Защо не! Ще ни бъде приятно в такава компания!... - и стиска окуражаващо ръката на приятелката си.
На лицето й грейва пресилена усмивка и Кристина мисли, че е преминала във вражеския лагер, а може би, просто се вживява в ролята на двоен агент.
- Днес сме в почивка и решихме да се разходим край морето. - продължава с провокацията и рита настървено Кристина под масата. - Ще потърсим някое райско кътче, ще плуваме и ще направим снимки!? - фантазира в очакване на обратната вълна.
- Това е чудесно! - радва се Алекс и предлага. - Имам една идея, но ще трябва да ми се доверите и да ме приемете за ваш гид!? - и поглежда въпросително дамите.
- Но, разбира се, с удоволствие! - чурулика Лили и усеща ритника на Кристина, но е решена на всичко. - Нали ще ни заведете на някое много красиво и романтично място? - и улучва целта.
- Дадено! - скача от мястото си Алекс. - Само да се преоблека и потегляме. - и бърза към хотела.
Кристина поема въздух, с намерение да излее гнева си върху Лили, но изпадналата в емоционален шок сватовница реагира светкавично:
- Недей да сипеш обиди върху нещастната ми глава, ами се стегни! Ето ти възможност да бъдеш повече време с него и насаме! - вдъхва й кураж и я влече към паркинга.

Откритият джип лети по шосето и гумите свистяха на всеки завой. Алекс рязко завива и спира машината на отвесната скала над морето. Изправям се с ръце на предното стъкло и слушам шепота на вятъра, шума на прибоя и забелязвам Алекс на самия ръб на скалата. Прилича на антична статуя, поставена върху скалата от древен ваятел. Толкова е красив и толкова близо, че изпитвам желание да протегна ръка и да го докосна. Спускаме се мълчаливо по пътеката между скалите. Плажът прилича на декор от вълшебна приказка. Вълните яростно удрят крайбрежните камъни, а над главите ни се извисяват остри скали. Пред нас синее морето, зад тях извисява ръст Балкана, а въздуха ухае на любов, неподвластна на времето и годините. Вървя по брега, с очи зареяни в далечината, после поглеждам черната паст на някаква пещера. Стопявам се в дъха на лятото. Алекс я наблюдава отстрани и неведома сила го тласка към нея. Гали раменете й и говори:
- Знаеш ли, местните хора разказват интересна легенда, свързана с тази пещера?..
- Разкажи ми! - отдръпвам се без желание.
- Млад момък и красива девойка се обичали безумно! Един ден момъкът изчезнал в морето и повече не се върнал. Тогава девойката решила, никога повече да не я притежава друг мъж, затова скрила лице и снага в тази пещера и там дочакала смъртта си. Старите хора твърдят, че понякога моряците виждат силуета й на входа на пещерата и чуват гласа й да зове любимия!...
- Красива история, но измислена!...
- Може би, но нали знаеш, че във всяка легенда има зрънце истина! - отговаря Алекс.
- Така е, но предпочитам да живея и обичам сега! - говоря необмислено и тичам към морето.
С Лили дълго плуваме, забавляваме се с пръските на водата, а гласовете ни надвиват прибоя. Излизам на брега и лягам на плажа със затворени очи. Някой ляга до мен и хваща ръката ми. Лежим като бягащите стрелки на часовника, допрели глави,вплели пръсти, с разделени от привличането тела. Алекс е затворил очите си. Гледам красивия овал на лицето му, издадената напред брадичка, очите с форма на гладък бадем, чувствените линии на устните и неволно вдигам ръка, да погаля малката бенка на дясното му слепоочие. Той отваря очи и прозрял намерението ми хваща дланта ми.
- Мислиш ли, че има такава любов?... - пита тревожно.
- Мисля и я очаквам!... - отговарям уверено.
- Не се ли страхуваш? - пита отново.
- Само да знаеше колко много се страхувам! - отвръщам напрегнато .
Алекс ме дърпа към себе си. Пламналата му ръка спира за миг на коляното ми, преминава като мълния по тялото и пленява шията ми с длан. Навежда се над мен с потъмнели очи и изгаря устните ми с пламтящи устни. Изтръгва дъха ми със страст, без насита. Отпускам се в ръцете му и не искам да спира. Но спира. Сяда до мен и заравя ръце в косата си.
- Какво ще стане с мен, ако се оставя?... - шепне си сам.
- Ще разбереш, само ако се довериш, но такова решение всеки човек взима сам! - отговарям му и се изправям...
Лили се появява отнякъде и тръгваме обратно към хотела.

Какво предизвикателство е само любовта! Единият я чувства и не се предава, другият я вижда и се съмнява. Алекс постави на изпитание разума, Кристина тъне в съмнения. Взаимното привличане преля в игра на чувствата. Разхождат се по брега на морето, разговарят, вечерят на някое тихо място. Алекс я изпраща без намек за близост, а тя чака любовта сама да узрее и отключи чувствата. И двамата са болни от самота и жажда за близост. Тя свежда очи, за да не търсят неговите, той, стиска ръце, за да не докосват нейните, а нишката на въздържанието се къса под напора на изгарящото въображението им очакване...

С Ъ М Н Е Н И Я Т А

Поредна нощ Алекс не мигва. Повярвал е, че наистина владее ситуацията, но чувствата му са решили друго. Пред очите му е само тя, Кристина и го тегли като буйна река към най неудържимия въртоп на живота, там, където бушува любовта. Целуна я не просто така, а потърси съзнателно нейната близост. И сега какво следва и как да продължи нататък? Случайните на пръв поглед срещи, водят неизбежно към още една, решителната среща на живота. Алекс осъзна, че когато един мъж се влюби, вече няма никакво значение дали е силен или не, и отново я пожела. Да сподели единствено с нея любовта. Времето пълзи бавно в стаята. Мобилният телефон звъни, взима го и излиза.

Седя на терасата и гледам замечтано морето. Белите вълни се гонят към брега, а слънчевия диск бавно се издига от водната повърхност и лениво пълзи към хоризонта. Телефонът звъни и вдигам с досада. Отсреща шефът ми настоява за едно последно интервю, преди края на семинара. Не го питам с кого, знам отговора и аргументирам някакъв отказ, но той прекъсва връзката. Нали това ми е работата?! Отивам в пресцентъра да уговоря час за интервюто. След петнадесет минути познавам в слушалката гласа на Алекс и до мен долита внезапна покана, да запиша материала веднага, в хотелската му стая. Тази предизвикана близост ме смущава и тактично отклонявам поканата. Алекс обещава да се обади отново по-късно. Проклетият телефон след това онемя, стрелките на часовника замръзнаха и времето увисна бездиханно в стаята. Трепвам при всеки шум, а след час заспивам в шезлонга на терасата. Събужда ме дразнещо чукане и глас, който настоява да отворя. Оглеждам се в тъмното и отварям вратата. На прага стои един от шофьорите на паркинга.
- Господина помоли да Ви закарам на приема, тази вечер! Ако държите на интервюто, ще Ви отдели необходимото време там. За съжаление, рано сутринта се налага да отпътува! - и чака отговора.
-Слизам след пет минути! - съгласявам се веднага и мъжът се оттегля видимо доволен.

Колата плавно завива и спира на плажа, до закотвен в пясъка старинен кораб. Целият му корпус грее в светлини, долавя се ритъма на екзотична музика, а на палубата група младежи танцуват странно, като в призрачен пиратски пир. Усмихвам се на ексцентричните капризи на лятото и тръгвам към люлеещата се дървена стълба. Горе ме посреща мускулест пират и ме води до масивна дървена врата. Намига окуражаващо и се оттегля. Отварям вратата и прекрачвам несигурно прага. В сумрака на малката каюта горят само две свещи, проблясва изящния кристал на две чаши и гърлото на скрита в купа с лед бутилка шампанско. Чувам дишането на Алекс в другия край на стаята. Стои до малкия кръгъл прозорец в същата онази поза, с ръце кръстосани пред гърдите и поглед зареян в безкрая на морето.
- Добър вечер! - поздравявам несигурно.
Гласът ми го връща в стаята и приближава до масата.
- Добре дошла, Кристина! - за първи път произнася името й гласно. - Помислих, че можем да съчетаем необходимото с приятното, затова си позволих тази малка волност! - говори припряно и ръцете му трескаво се опитват да отворят бутилката.
Най -сетне налива двете чаши и приближава до мен. Изпивам виното на един дъх и гледам в мрака.
- Добре, хайде да се залавяме за работа ! - предлага отривисто и сяда на дивана.
Настанявам се до него и започвам с въпросите. Той отговаря , аз чувам само въпросите на сърцето си. Не мисля, не разсъждавам. Губя се в неговата магия. Минава цяла вечност, преди да усетя тишината. Това вече се е случвало. Пак гледам унесено, но този път мълчи и Алекс. Взира се в лицето ми.
- И тогава ме гледаше така, със същия поглед!...
Изтрезнявам, но е късно. Той продължава да говори.
- Понякога ме преследваше мисълта за теб и за това което прочетох в очите ти!... После, същият поглед срещнах и онзи ден, на терасата!...
- Значи през цялото време си знаел?... - като крадец съм, влязъл в собствената си стая.
- Кой може да избяга от очите на любовта?... - отговаря с въпрос и се усмихва.
Поглежда я и разбира колко е несигурна, и как неистово се страхува. Тя скача от дивана с цялата си решителност, но залита от удара на топлата вълна и той бързо я взема в скута си. Лицето му гори, чува подскачащите удари на сърцето си и последната здрава нишка на разума се къса, без остатък. Във вените му бушува страстта, необикновена и дива, и обезумял от желание Алекс иска любовта й ненаситно . Той - целият в нея, тя - цялата за него. Държи я в скута си като малко дете и безкрайното очакване свършва...
Не разбрах какво точно се случи, но усещам как бавно ме слага на дивана и бедрата му се сливат с моите. Ръцете му пълзят по тялото ми в ритъма на страстен блус, а набъбналите от желание устни изпиват дъха ми с жадна целувка. Допирът до гладката му кожа ме изгаря. Влудяват ме дланите, които галят нежно гърдите ми, устните, които слизат бавно по шията , въглена, който тлее в слабините ми. Започвам да губя представа за границите на позволеното, разумното, действителното и прегръщам своята любов, потъвам в обятията му със силата на споделеното желание. И така един върху друг, един в друг, в изгарящата ласка на телата... И само на крачка от върха Алекс притихва. Сякаш разума спира страстта. В един миг осъзнавам истината. На лицето му е застинала тъга и болка от безумно кратката мисъл за после. Приел е този кръст, но готов ли за неговото бреме? За после не съм мислила и аз. Такава любов ли искам, еуфорична и нечовешки болезнена? Нахлувам в живота му, обсебвам го и го разкъсвам на хиляди парченца. Дали Алекс я иска, трябва ли му за после? Той няма да допусне поражение, а аз не искам да изгубя любовта, но дали я искам на такава безумна цена? Той винаги в другия прожектор, а аз, само лъч от страстта! Готова ли съм да деля любовта с толкова безпощаден съперник?...Ставам залитайки и опитвам да бъде убедителна.
- Съжалявам, не мога!... - и без да поглеждам назад напускам стаята.
Стъпките свистят като куршуми в мъртвата тишина. Алекс изчаква последният звук да се стопи в мрака и уморено се отпуска на дивана.


Цяла нощ скитам по плажа, опитвайки да се помиря със себе си и със съдбата. Прибирам се в хотелската стая призори и започвам да събирам багажа си. На терасата умореният ми поглед съзира самотни цветя - седем огненочервени рози. Вдигам цветята, прегръщам ги силно и усещам как бодлите им се забиват дълбоко в кожата ми. Алекс!... Алекс ми е върнал болката!...


Л Ю Б О В Т А

Прибирам се в сивотата на делника с посърнала от болка душа и месеци наред се опитвам да събера мислите си, да ги подредя и да укротя сърцето. Целият ми живот премина в илюзии и нито една от тях не се случи. Всичките ми любови витаеха из облаците, плод на собствените ми фантазии за принца от приказките. Така безумно им вярвах, че се влюбвах в най- абсурдните мъже на планетата. Аз, световно неизвестната, исках световно неповторима любов и не вярвах, че я няма, а само, че мен е подминала. После разбрах, че е била в ръцете ми, но лекомислено съм я пуснала да си отиде. Вечер, в тягостният мрак на празната стая, спомените ми се събираха в една единствена точка: Алекс! Обсебил ме е цялата, заразил е живота ми и ме превърна в безнадеждно зависима. Понякога представата за него влудява сетивата ми и кожата започва да пари, отеснява. Нито за миг не се съмнявам, че пак ме държи в обятията се и дъха му изгаря лицето ми. Излизам от унеса на желанието с пресъхнали от желание мисли. Спомням си всяка среща , всеки поглед, всеки допир, а този спомен боли. Споменът за пропуснатата взаимност, недовършената ласка, изгубената целувка и недочаканото сливане. Опитвам се да си представя как е там, в окото на огнедишащата буря и тази представа ме разкъсва при мисълта, че може и да се случи, но с друга! Бремето на забравата е непосилно, безразсъдно, усещането за недовършената любов. Знам, че бягството не е изход, но времето спечелено в него лекува и затова се скривам в работата, ближейки раните на опустошеното си сърце. Понякога Лили ме води в някое кафене, сяда срещу нея и пита с тревожни очи:
- Какво става?...
- Не знам!... - отговарям без капка живец.
- Обади му се!... - настоява.
- Не мога!... - шепна тъжно.


Дълго мислих и реших да сменя посоката за известно време. Да потърся друг начин да забравя. Една вечер развълнувано съобщих на Лили решението си.
- Ще замина за няколко дни! - усмихвам се уверено и чакам одобрение.
- Не го прави! - контрира ме сериозно. - Така няма да промениш нищо, просто ще отложиш за известно време проблема.
- Може би, но поне ще се опитам да свикна със самотата! - убедена съм в правотата си.
- Ако питаш мене, проблемът ти не е в самотата, а в чувството на несигурност и вместо да бягаш, по-добре го потърси и поговори с него! - настоява и продължава с наставленията. - Искаш ли го още, спря ли да го обичаш и мислиш ли, че той е забравил? - дълбае в сърцето ми.
Знам, че казва истината и изпитвам желание да зърна поне за миг Алекс и да разгадая мислите му.
- Минаха три месеца Лили, а не чух гласа му и не видях очите му близо до себе си! Сигурно греша, но Бог ми е свидетел, че не зная къде! - жалвам се и си търся оправдание.
- Тогава замини и помисли, но не отлагай дълго решението! - съгласява се с неохота. - Доведи тази битка до край или забрави макар, че не мога да проумея защо взаимно си причинявате това?
- Точно това ще се опитам да разбера, но сама и далече, после ще реша! - олеква ми и я целувам.
Отбивам се в телевизията и сядам пред компютъра. Пиша няколко реда и натискам смело бутона...

Дългият работен ден е изтощил Алекс до краен предел. Телефонът звъни непрекъснато, някой постоянно влиза и излиза от кабинета му, а шефа му го вика през десет минути и го освобождава до второ нареждане. Напрежението го изнервя и това му пречи да мисли адекватно, затова заключва стаята и ляга на дивана. След няколко минути умората започва да изтънява, ударите в слепоочието бавно се стопяват, но неканените мисли нямат пощада, връхлитат го като яростна вълна.
Сякаш мина цяла вечност от онази вечер, когато държеше в обятията си Кристина, а всъщност са минали само три месеца. Спомня си за нея и за любовта, която си отиде така необяснимо. Най-после беше позволил на чувствата да го завладеят, а сега усеща как сърцето му гасне като самотен въглен, далече от пожара на тази любов. Смяташе, че с времето болката ще отшуми, но вместо това копнежа изгаря душата му и не може да спи. Превърна се в кълбо от мисли и предположения и спря да се сражава. Разбра, че любовта е живот, всичко останало, само средство за оцеляване. После получи онова нейно писмо, объркано и неясно. Връщаше му свободата и все пак не искаше да изгуби неговата любов. Звучеше му като молба за прошка, но и като зов. Понякога забелязваше нескритото желание в женските очи и тайните погледи на мъжките амбиции, едните непременно да бъдат с него, другите - да се доказват като него и тогава болката пареше истински. Те бяха нежелани и чужди, а той иска само едно - Кристина! Защо си причиняваме това?... Алекс взема телефона и думите му се ударят в тишината.
- Заминавам за няколко дни! - вика сурово в слушалката, пуска я обратно, после пак я вдига, набира някакъв номер и след няколко секунди чува гласа на Лили. - Къде е? - пита , без да се представя, с глас който не търпи възражения, изчаква отговора и затваря.
- Сега или никога, Кристина!... - и излита от стаята.

Високо в Балкана, сгушена между дърветата в безвремието на природата, една стара къща ме очаква . Алекс може и да не е забравил, но е нездравословно да го вярвам, затова решавам да се отдалеча за известно време и да остана насаме със себе си и мислите си. Помирих се и приех, че истинската любов не позволява да бъде обсебвана, разкъсвана, разпилявана. За да живее не бива да се страхува. Господи, на какво се надявам? Разсъждавам, а ум не ми стига. Сигурно на онова безумно писмо, което му изпратих? "Само веднъж да те имам любов, това ми стига!" - и още куп глупави извинения. Как ще ми стига само за веднъж? Как ми хрумна този идиотизъм? Но все пак е някакво обяснение! Само аз знам, че е жаден за обич, за малко романтика, чаша спокойствие, доза искреност и най-вече, цялата си независимост. Знам го, но дали не е късно?..."
Пътеката изведнъж прекъсва и се губи в пъстрата морава пред къщата. Отварям капаците на прозорците и пускам светлината да налее живот. Празната камина навява тъга и само песента на щуреца докосва тишината. Спускам се през поляната от горски цветя и забелязвам в далечината малко синьо езеро. Слънчевите лъчи весело подскачат по гладката му повърхност и се разпиляват като златни зърна , а после литват към небето, на крилете на вятъра. Връщам се обратно, сядам на верандата с чаша вино и слушам шепота на гората. Потъвам в обятията на залеза, а тишината попива в кожата ми с ритъма на овладян в неравна битка душевен покой. Приятната отмала най -сетне завладява тялото ми. След час хладната ласка на нощта ме кара да вляза в къщата. Паля камината и топлината на огъня връща спомена за разпиляната близост и по лицето ми пробягва сълза. Тук мога да плача на воля, да мечтая и дори да се надявам. Мислите ми са изтощени от неясните предположения, затова се отпускам в креслото и притихвам в тъжния валс на огъня. Разтревожена от непривичен шум ме събужда гората, затова ставам и поглеждам в гъстата пелена на мрака. В далечината бавно изплува силует. Стъпките му се чуват все по-ясно, а фигурата добива плътни очертания. Сънувала съм хиляди пъти този сън, но сега има предчувствие за реалност, затова се изправям срещу призрака, затварям очи, пак ги отварям и видението оживява. Скрил юмруци в джобовете на дългата дреха, в стегнати дънки и прилепнала тениска, с потъмнели очи и тъжна усмивка спира и застава пред мен . Трябва ми цяла вечност за да изляза от съня, затова мълча в тревожно очакване.
- Повика ме и аз дойдох!... - пробиват мрака първите думи.
- Повиках ли те? Как?... - питам и затаявам дъх в очакване да се разсъня .
- Писмото, което ми изпрати, звучеше като зов, но ми трябваше време за да осъзная, че си права! - мълви несигурно Алекс.
- Мислех, че не обръщаш внимание на подобни писма! - отбелязвам с горчива ирония.
Думите се надскачат с мислите в някакъв театър на абсурда. Алекс изглежда уморен от вътрешна битка, но за първи път казва гласно истината.
- Изпуснах мига и сега се опитвам да го догоня!... - изповядва искрено.
- Чувствата не се пропускат! Това, тук и сега, не се случва! - обръщам гръб с намерение да тръгна, но Алекс ме завърта силно и в очите му избухва пламък.
- Събуди се! - вика до крясък и пари с дъха си лицето ми. - Аз наистина съм тук и не само заради теб! Заради нас двамата!...
- Тази болка ще бъде нечовешка...! - изплаквам болезнено. - Не ми причинявай това!...
- Не!...Не и ако е споделена!... - усмихва се и протяга ръка към мен.
Близостта му ме тегли неудържимо към ръба. Добре, ами после? ...Това после ме връща за миг на земята, правя усилие да тръгна, но Алекс ме хваща и падам в обятията му.
- Недей!...Не мисли!... - говори любовта и държи лицето ми в своите длани. - Обичам те, Кристина!...
Последните думи замъгляват съзнанието ми, любовта е надвила колебанията и се предавам. ..
Очакването причинява болка... Искам само веднъж да го прегърна и да усетя сърцето му в своето, да потъна в гърдите му не за миг, а за цяла вечност, да целувам до полуда лицето, ръцете, кожата. Да ме боли вкусът на устните му, така безумно ги искам. Искам да взема любовта от очите му и да я върна още по-силна. Искам всичко от него -всеки атом, всяка частица, всяка клетка и цялата му мъжка сила. Това не е страст, а любов и в този момент болката спря и се превърна в магия...
Някъде в небето избухва звезда и разпилява съмненията и страховете. Алекс вижда любовта в очите й и знае, че никога няма да й се насити. Притиска я в себе си, а ръцете й го прегръщат , устните се разтварят и отприщват заключения извор на чувствата. Този път няма да я пусне да си отиде, дори да се отворят всички кръгове на ада, няма да й позволи да избяга. Навежда се над нея с мътни очи и впива до болка устни в нейните. Не я целува, а я изпива, спира дъха и сърцето й, парализира разума й до безтегловност, а тя иска още, и още, и още... Ненаситното желание бушува в телата, горещите длани галят кожата и докосват всяка гънка, всяка трапчинка, всяка издатина, а езикът бавно се плъзга по корема и спира само за миг, отдъхвайки в сладка целувка и поема нагоре, по гърдите, шията, лицето... С лудият ритъм на приближаващ екстаз бедрата му обладават нейните, после вплита пръсти в нейните и се издига към небето. Кристина усеща силният аромат на кожата му и пие с жаден дъх нейната сладост. Дълго е чакал тази любов, но не бърза, а настъпва бавно към своята крепост, спира за миг, потъва в очите й, усмихва се и отново, с дива власт покорява устните с устни. Вече няма страх, а любов, триумф на душите и на телата, и миг преди взрива Кристина вижда окото на приближаващата буря, лумналия огън и пожара, който ги понася към върха. Останало без дъх времето спря... После на лицето й пресъхна сълза. Сълза от безумно кратък миг на преживяна взаимно любов...
Колко е крехка границата между въздържанието и страстта. Прекрачих от другата страна и не съжалявам. Поисках тази любов с тялото, но тя взе сърцето и накрая победи разума. Лежа сгушена в Алекс и галя фините бръчици около очите му. Толкова е хубав, толкова истински и само мой! Как ще го пусна да си отиде?...Питам се с упоено от любов сърце.
Алекс е щастлив и за първи път така спокоен. Усеща любовта в пулса й. Няма да допусне за нищо на света, нейната магия да изчезне и тя да си отиде.
- За мъничко любов, пребродил бих света, като слепец, протегнал длан за милостиня! - валят думите му в мрака. - Помниш ли това стихотворение?...
- Да! - отговарям с целувка на рамото му.
- Аз пребродих моя свят и открих своята шепа любов! Това беше най-трудната битка в живота ми! Сам срещу себе си и съдбата!... - въздиша спокойно.
- Толкова ли боли от любов, обич моя!...
- Не! Не и ако е споделена! - отвръща с усмивка и ме прегръща силно.
- Ами после?... - питам несигурно.
- Недей!... После ще бъде после!... - и ме приспива с най -сладката целувка на земята.
Събуждам се и галя с ръка леглото, но на празното място до мен лежат само стрък маргаритки и листче, от което надничат две думи:"Благодаря, любов!". Прегръщам цветята и излизам на моравата пред къщата. Дали е била сън?... Вече няма никакво значение!...

Автобусът бавно пъпли към спирката. Гледам в павилиона отстрани. Някаква жена си купува вестник и забива очи в жълтото заглавие на първа страница. Надничам любопитно през рамото й и оттам ми намига Алекс. Заглавието гласи: "Любимецът на дамските сърца е бил в неизвестност 24 часа, твърдят негови гардове!" Таблоидът уточнява, че съзнателно е отклонил охраната и по не потвърдени данни, става дума за вероятно романтично приключение! Къде и с кого, е загадка! Самият той твърди, че възнамерява и занапред да изчезва от погледите им сам. Разсмивам се с намерение да сложа точка на цялата тази лудост, но вместо това, поглеждам снимката и също намигам с дълго многоточие...