"Няма по-добри приказки от тези, които създава самия живот."
Ханс Криситан Андерсен


Не вярвам в приказки, любов от пръв поглед и не гледам турски сериали. Стъпвам уверено и градя кариера. Не, че не вярвам в любовта. Напротив! Но да е истинска и земна. Не чета и жълтата преса. Само какви глупости пишат! Тоя си сменил гаджето, оня си купил нова кола, а оная си сложила силикон. Не познавам лицата от светските хроники и сълзливите сапунки не ме вълнуват. Мен никой не ме пита имам ли ново гадже, скъпа кола и силикон. Приемам се като обикновен и нормален човек с хубава работа и успешен бизнес. Доволна съм от обкръжението си и живота си. Колко му трябва на човек, за да е щастлив! Ако ще съм на корицата на някое списание, нека да е заради личността ми, а не заради подобрената ми версия, след поредните корекции. Вярвам в емоционалната си стабилност. Смятам, че съм достатъчно зряла, за да не се поддавам на изкушения от всякакво естество. Имам и романтична жилка, и мечтая, като всяка млада жена. Мечтая за реалните неща в живота и за истинската любов. Но реалността понякога излиза извън представите ни и ни изненадва. Приказките оживяват.
1
Още не съм се разсънила и телефона звъни.
- Aло, Ема, къде си? Размърдай се и ела веднага в офиса! Остави кафето, спешно е!... - гласът е гневен, затова оставям чашата, пускам телефона в чантата и излизам.
Преди няколко години основах Модна Агенция. Рискувах, но работата потръгна и достигна Европа. Работя с екип от млади, амбициозни хора и оферти не липсват. След смъртта на баща ми, се изнeсох от семейната къща и наех апартамент в града. Съветите и подкрепата му ми липсват. Правя всичко заради него. Той щеше да се радва на успеха ми. Майка ми остана сама в семейната къща и след време я превърна в хотел, сгушен в полите на планината. Посреща туристите и общуването с тях разсейва самотата й. Работя съвместно с Борис, партньор в работата и живота. Заедно сме от няколко години и добре се разбираме. Любовта започна случайно, като лятна буря, но с течение на времето стана спокойна и уравновесена, и отстъпи място на съвместното съжителство. Приличаме повече на приятели, отколкото на влюбени. Забавно е да сме заедно, да организираме конкурси, ревюта и да наблюдаваме как моделите израстват и се превръщат в звезди на модния подиум. В света на фотографията няма много жени. Аз съм една от малкото, които се престрашиха да навлязат в света на предимно мъжката професия. Фотоапаратът е голямата ми любов и рискувах, като се ангажирах с фото сесиите на моделите. Не сгреших. Снимам моделите, а след това с часове разглеждаме снимките и анализираме всеки детайл, всяка поза, всяка усмивка. Последната дума давам на Борис . През мъжките очи, света на жените изглежда по-различен и по-достоверен. Връхлитам в кабинета. Ядосана съм.
- Какъв е тоя пожар?...Какъв е проблема? – питам нетърпеливо и чакам отговора на Борис.
- Пет пъти звъняха да питат готови ли са снимките от ревюто! – забавлява се с гнева ми. – Сега ще ти направя кафе, успокой се вече! – хили се открито.
Разхвърлял е по бюрото купчина снимки и сяда срещу мен. Изчаква да отпия от кафето и да заговоря.

- Какво ще кажеш колега?- питам и разглеждам любопитно снимките.
- На тази усмивката й е много студена, втората е добре, но гледа сърдито. Виж,... с тази третата, мога да изляза на вечеря!... - смее се на шегата си.
- Така ли!?- усмихвам се.- Не си играй с късмета и дай по-сериозно!
- Ревност ли долавям?-опитва да е сериозен, но пак се разсмива.
- Стига, Борис! Кога съм те ревнувала? Не ставай дете!...
Вратата на кабинета се отваря с трясък и залитайки влиза Ивон. Тя е близка моя приятелка и сътрудничка. Развълнувана е и стиска в ръцете си някаква папка. Пръстите й са побелели.
- Какво има?- питам я и решавам да се пошегувам.- Да не са спрели турския сериал, който гледаш от месеци?
Ивон е много емоционална и романтична натура. След няколко провалени връзки живее сама и единственото й развлечение са романтичните сериали, по-точно турските. Влюбва се във всеки актьор и сега се е фокусирала върху поредния красавец от малкия екран. Този път положението изглежда по-сериозно, защото не спира да говори за него и да ме убеждава да гледам сериала. Еуфорията й ме забавлява, затова понякога се шегувам с нея. Ивон мачка папката в ръцете си и сяда на стола.
- Получихме покана от Турция, свързана с тяхна фирма за мъжко облекло. Ще пускат на пазара нова модна линия...- говори почти на срички и снижава гласа си.- Най-интересното в случая е, че са поканили за модел известен турски актьор...
- А, ето каква била работата!- смея се невъздържано.- Сега разбирам емоционалното ти състояние, но ние какво общо имаме?
- Ами...ние, по-точно ти, ще имаш уникалния шанс да се запознаеш с него, да снимаш, тоест , да го превърнеш от известен актьор, в още по-известен модел!...
- И защо аз?...- недоумявам.
- Защото...- изпада в емоционален шок и почти крещи.- Защото той е поискал за снимките нашата Агенция. Имал далечна връзка с България и са ни препоръчали. Боже, защо не съм на твоето място! Само да знаеш кой е той!... - поема дъх, но я прекъсвам.
- Който и да е, няма значение! Клиент и толкова!...
- Клиент ли? - вика сърдито. - Чуваш ли се какво говориш?! Този , както го наричаш, клиент е най-красивия, магнетичен и харизматичен мъж на планетата!...Да го видиш само!... - въздухът й спира.
Намесва се и Борис.
- Ивон, моля те и аз съм тук!...Като те слушам започваш и мен да притесняваш!- смее се с гръб и ми предлага.- Май ще е добре да дойда с теб, да не си сама в такова обкръжение!
Лицето му излъчва прекалена загриженост.
- Ревност ли долавям?...- връщам му предишната закачка. - Хайде, върви да не закъснееш за срещата. Довечера ще поговорим.
Борис излиза, а Ивон ме стиска за раменете, разтърсва ме здраво и шепти:
- Знаеш ли кой е той?...Боже, не мога да повярвам какво се случва и каква късметлийка си!... – направо е обезумяла.
Ядосва ме и я прекъсвам с жест.
- Стига, Ивон!...Дори да е някой от твоите плейбои от сериалите, какво толкова? И у нас има хубави мъже, я стига! ...Това е просто работа!
- Само да не бърша после сълзите ти и да не кажеш, че не съм те предупредила!- не се предава и набляга на думите.- Това е мъж от друго измерение, с милиони последователи по света. Няма такава красота, такъв чар, такова излъчване!...Усмивка, поглед, очи,...ами тяло!...- губи опора и сяда на стола до мен. - Ако се поровиш в Интернет ще разбереш, но ти си твърдоглава! - и излиза от кабинета разстроена.
Замислям се. Няма лошо през Агенцията да мине и някоя известна личност. Премислям хвалебствията на Ивон. Клиента е достатъчно популярен, за да популяризира и нашата дейност. Досега не сме имали такъв шанс. Любопитна съм, но решавам да не търся предварителна информация и да не се поддавам на чуждо влияние. Ще решавам на място, безпристрастно. Ново предизвикателство. Приключение. Въодушевена съм.
Прибирам се вечерта у дома и Борис ме изненадва с неочаквано предложение.
- Омъжи се за мен! - сковава ме с думи.
- Борис!...- не съм подготвена.- Какво значи това?...
Коленичи и хваща ръцете ми. Схващам се.
- Познаваме се отдавна!...Обичаме се, разбираме се и е логично да се оженим!... - логиката му ми убягва.
- Логично!?...- опитвам се да преглътна.- Как така изведнъж реши, че това е логично? Какво се промени?...
Пуска ръцете ми и се изправя.
- Мислех, че се обичаме, че е настъпил момента да направим следващата крачка! - чувства несигурност и сяда.
- Борис, тревожи ли те нещо? Да не би моето изненадващо заминаване сега... - търся обяснение.
- Не, не!- прекъсва ме.- Явно не съм уцелил момента...
Разсмивам се, без да си давам сметка, че ще го нараня още повече.
- Хвана ме неподготвена! Пък и не мисля, че съм готова за брак. Нека поговорим като се върна. Така ще имам време да обмисля предложението ти. - ставам сериозна.
Кима одобрително и тръгва към хола.
- Щом трябва да заминеш, добре, замини!...Отивам да пусна телевизора.- и след кратка пауза се провиква. - Ще ми липсваш, нали знаеш?...
Ще му липсвам, ама, ей така, изтърва думите между другото. Въздъхвам с облекчение и допивам виното в чашата.

На следващата сутрин, с влизането в кабинета, Ивон търси повод да се доизкаже, но чака аз да заговоря първа.
- Кафе?- пита ме, налива и сяда до мен.
- Знаеш ли, снощи Борис ми предложи брак!...- поемам в различна от нейната посока. - Не му отговорих, не му стана приятно...но мисля, че не това искам! Не и с него!...
Ред е на Ивон. Не, че има кой знае какъв житейски опит, но й харесва да се вживява в ролята на съветник.
- А какво искаш, Ема?...Принц и приказка?...Връзката ти с Борис е достатъчно дълга, за да му дадеш шанс! - анализира ситуацията. - Виж ме мен!...Още малко и ще започна да се целувам с телевизора!... - и се разсмива.
- Не знам какво точно искам, но не и брак! Принц и приказка, също!...Може би друга любов, разтърсваща огнена стихия. Да е реална и истинска, а не измислена, като в твоите сериали. А когато той ме целуне, да усетя как коленете ми омекват.- и се преструвам, че падам. - Имам време, ще почакам!...
- Докато се превърнеш в стара мома, отчаяна и самотна, зяпаща с насълзени очи в телевизора, като мен?... - подиграва се и сочи с ръка вратата. - Хайде, тръгвай! Може и да намериш такава любов, но не възлагай големи надежди и не забравяй, че те предупредих!...Мечтателка!...
- Мечтите са безплатни, клише, но е вярно! Остави ме да помечтая!... - подвиквам на излизане от стаята.

Излизам от Агенцията и тръгвам безцелно по улицата. Сядам в едно кафене и си поръчвам кафе. Мисля за предстоящото пътуване. Не знам къде точно отивам, с кого ще се срещна и какво ще се случи. Предстои ми да опозная нов свят, нови хора, а вероятно и нови порядки, в една непозната за мен страна. Самото споменаване на думата "актьор" ме кара да се чувствам нестабилно, но си е направо приключение. Не познавам нито един лично. От съседната маса до мен долитат възбудени момичешки гласове. Две девойки се взират в някакъв таблоид и се възхищават на голямата цветна снимка на първа страница.
- Виж, виж колко е красив и секси! Какъв мъж само!... - пищи във високите октави едната и гали снимката.
- Коя ли спи в леглото му?...Щастливка! - мърка другата.
- Ако такъв мъж ме целуне, сигурно ще припадна! Виж какви устни, Боже!... - мечтае първата.
- Въобще няма да припадам! Ще му дам повече от една целувка! - отговаря с цинична усмивка втората.
- Това са само мечти! - успокоява унило тона първата.
- Но са толкова сладки! - въздъхва втората и прибира вестника.
Не виждам снимката и не ме интересува. Еуфорията на момичетата ми е забавна и се усмихвам. Прехласнати са като Ивон. Плащам сметката и тръгвам. Остава да се видя с майка ми, преди заминаването.

Н а верандата пред къщата в планината, Мария се люлее в плетен стол и чете книга. В хотела няма гости и тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Дъщеря й я посещава рядко и тя сама се грижи за къщата. Влага цялата си енергия в работата и понякога се чувства уморена, но не й тежи. Откакто мъжа й е починал, хотела е нейното занимание, което я отвлича от тъжните мисли. На пътя спира такси и Мария скача от стола. Вижда дъщеря си и очите й грейват.

Мама тича надолу по стълбите като малко дете. Сияе от щастие.
- Ема, дъще, не мога да повярвам!...Каква изненада! - прегръща ме силно.
- Здравей, мамо! Добре изглеждаш! - пускам куфара на земята и я оглеждам.
- Ти също, детето ми, ти също! - вълнува се мама.- Защо си тук? Хайде, разказвай!...
Сядаме на верандата и ме гали по главата.
- Исках да те видя преди да замина. Налага се да отсъствам, може би, около месец!...
- Но къде ще ходиш и какъв е тоя куфар? ...Искам да знам всичко!... - тревожи се майчиното сърце.
Като всяка майка и тя понякога преминава границата, но съм свикнала с нейните разпити и съвети. Разказвам й всичко и когато споменавам за клиента тя подскача.
- Божеее!... Аз само по телевизията ги гледам тия красавци, а ти ще видиш един от тях на живо и ще работиш с него!...Нали ще ми донесеш автограф?...И да се пазиш, че то какво ли не пишат вестниците за тия, известните като него! Кой е той, как му е името, в кой сериал играе? - задъхва се от вълнение.
- Същата си като Ивон, мамо! Тези сериали не ти се отразяват добре! Не разбирам какво намираш в тях...? Да вечеряме, после ще говорим пак.
Мама тръгва към къщата, но се сеща нещо и ме пита:
- Ами Борис? Нищо не казваш за Борис...
- Борис ли?...Предложи ми брак, но му отказах!...
Последната дума я кара да се върне обратно. Сяда и хваща ръцете ми.
- И ти защо не прие? Какво се случи?...
- Мисля, че избърза или по-скоро не го е обмислил добре, но ще говорим пак като се върна!...
Поглеждам я строго и тя разбира, че не трябва повече да разпитва.
- Добре, добре, няма да се меся !...Вярвам, , че ще намериш своята любов и ще бъдеш щастлива. Ти го заслужаваш!...
На следващият ден се качвам на самолета и летя за Турция.


Времето в Истанбул е слънчево и топло, а безоблачното небе създава усещане за спокойствие и тишина, но не е така. Пътниците влизат и излизат в плътни колони. Смесват се възбудени разноезични фрази. Тракането на количките за багаж изнервя. Отивам на пиацата и се качвам в първото свободно такси. Предложиха ми да ме посрещнат. Отказах им. Ако ще е приключение, нека е такова. Гледам редуващите се в стъклото на прозореца подвижни картини. Градът притежава своя красота, самобитна и екзотична. Древността и съвремието се преплитат в чудни гледки. Старинните сгради се редуват с нови, съвременни постройки. Има много зеленина, чудновати дървета и просторни паркове. Тук - там се виждат високите минарета на джамиите. Те извисяват ръст над града и сякаш докосват небето. В една малка пресечка забелязвам цветарски пазар. Моля водача на таксито да спре, плащам и влизам в пазара. Магазините са подредени в кръг около малък площад, залепени плътно, като птичи гнезда. Цветята греят в красиви керамични съдове. Не мога да им се наситя , докосвам ги и вдишвам аромата. В средата на площада шуми фонтан и водните струи хвърлят пръски по минувачите. Близо до него няколко момичета са наобиколили някакъв мъж и пищят истерично. Отстрани гледката е странна. Мъжът отчаяно се опитва да се освободи от тинейджърските атаки. Момичетата говорят една през друга, а гласовете им резонират в мраморната скулптура на фонтана и огласят площада. Прегръщат го, стискат ръцете му и глупавите им усмивки се запечатват в селфита. Какво се случва тук, за Бога? Питам една от продавачките на английски:
- Извинете какво става тук?...
С малкото думи от бедния си английски речник жената обяснява, че тези сцени са част от ежедневието на пазара, тъй като го посещават много известни личности, а мъжът когото момичетата притесняват е популярен турски актьор. Актьор? Как не се сетих! Смея се. Слушам какво обяснява жената. Мъжът е успял да се освободи от капана на своите почитателки и се блъска в мен. Залитам и изпускам куфара, но той ме хваща. Помага ми да се изправя и ме гледа виновно. Аз избухвам невъздържано.
- Вие добре ли сте?...Какво ви става?...Не гледате ли къде вървите?...- ядосана съм и говоря без посока. - Артистите в този град май ми идват в повече от нормалните хора!...
Мъжът стои и чака да се изкажа и евентуално да се успокоя. Оправям роклята си и го поглеждам. Не виждам добре лицето му, защото на нивото на погледа ми е разкопчаната риза и гърдите. Картинката е приятна. Белият панталон е за камуфлаж и не скрива красивите извивки на бедрата. Вдигам поглед нагоре. Дългата коса е прибрана в стегната опашка, а късата брада следва овала на лицето му. Устните са плътни и чувствени. Хубав е. Притежава всички дадености за полет на фантазията. Имам фотографско око, но този път снимка няма. Губя фокуса. Обектива ми изневерява. Размазано ми е. Мъжът намества слънчевите очила, които скриват очите му и ме засипва с извинения на английски:
- Простете, много съжалявам! В суматохата не Ви видях!...- притеснен е основателно. - А имах и причина!... Приемете моите извинения! - и леко се покланя.
- Следващият път бъдете по - внимателен, Господине...! - отговарям със свръх доза ирония и тръгвам.
- Ако знаех, че на пътя ми има такова красиво цвете, щях да бъда по-внимателен!... - подвиква актьора след мен и се смее.

Махам ядосано с ръка и излизам на главната улица. След дълго чакане хващам такси. Таксито ме отвежда в модерен квартал, застроен с луксозни имения. Градините преливат от цветя, виждат се зелените килими на моравите. Във всеки двор има басейн, а оградите покрай пътя приличат на метални дантели, с различни по стил орнаменти. Колата спира пред едно от именията и слизам. Широката портална врата е отворена и плахо пристъпвам. До главната алея е спряна лимузина. От някъде се появява мъж в черни дрехи, кима едва забележимо и сочи с ръка към алеята. Благодаря и тръгвам към къщата. Натискам бутона на звънеца и изчаквам. Оставям куфара пред вратата и тръгвам по страничната пътека. На зелената морава е разположен басейн, с форма на бъбрек. На широкият шезлонг, под елегантен чадър лежи мъж. Заковавам се на място и го обхождам с разширени зеници. Шортите са навити до основата на бедрата, а горната им част е смъкната благоприлично. До окосмяването. Изтръпвам. Аз съм разумна и стабилна, но коленете ми не мислят така. Леко се клатят. Гледам го като снимка от корицата на фитнес списание само, че по-красива версия, облагородена. Ръцете са изпънати над главата. Корема е хлътнал под ребрата и е гладък, с релефно изпъкнали плочки. Мускулите и сухожилията са излезли от калъп. Съвършени са. Леко повдигнатите централно шорти провокират. Визията е достатъчна, за да върне в правия път и фригидна жена. „Тяло създадено за любов!“, говоря си на ум и се засрамвам от посоката на мислите. Не съм от желязо. Дойдох да снимам, а се разсейвам. Затварям очи и ги стискам. Да си върна равновесието. Поемам си дълбоко въздух и ги отварям. Той стои пред мен и се усмихва. Мъжът от пазара. Гледа ме с красивите си тъмни очи, а на чувствените устни грее усмивка. Замайва ме. Не съм се чувствала така. Цялата ми увереност се е стопила.
- Добре ли сте?... - гледа ме любопитно. - Вие предполагам сте Ема?...Ето, това се казва изненада !...Ние вече се познаваме, макар и неофициално! - шокира ме с българска реч.- Първата ни среща днес не мина добре, но се надявам да ми дадете шанс да поправя грешката си! Добре дошла!... - изучава лицето ми.
Излизам от мъглата на унеса и смутено отговарям:
- Добре заварила!...Нали така е прието да се отговаря при вас?...А Вие сте?... - съвземам се и го изненадвам.
Замисля се и ми го връща.
- Аз ли?...Аз съм от онези актьори, които днес Ви дойдоха в повече!...Джем!...Просто, Джем!...- усмихва се мило, разтапям се .
Говори непринудено, държи се естествено, а аз се опитвам да пробия бариерата на мислите му, притеснена от начина по който ме гледа. Аз съм неестествената и предпочитам да е облечен. Борис не ме е побърквал така.
- Извинете ме!... Бях много ядосана и прекалих!... Признавам, че ме изненадахте! Днес говорихте с мен на английски, а владеете добре български. Нещо ми убягва и се питам какво ?... - задъхвам се от вълнение.
- Прецених, че постъпвам правилно! Думите Ви днес не звучаха любезно и не исках да се почувствате неудобно от факта, че съм разбрал какво казвате. - оправдава се приемливо.
- А откъде знаете български?...- питам любопитно.
- Научих го от моя дядо, но това е дълга история. Сега се настанете и си починете. Икономът ми ще Ви покаже стаята.-тръгва към къщата и подвиква без да се обръща.- Ще бъдете моя гостенка, ако това не Ви притеснява и ако ми простите днешната случка, ще Ви очаквам за вечеря!... - и се отдалечава с галеща погледа походка на ягуар.

Влизам в стаята, хвърлям бърз поглед на обстановката и сядам в креслото до прозореца. Сякаш съм в приказка. И в сериалите няма такъв сценарий. Аз се влюбвам в красивия принц, той ще се влюби в мене. Да бе! Къде ми е разума? Изцедена съм емоционално , неспокойна и объркана. Случката си беше чиста проба провокация. За мен. Очарователната гледка ме понесе из облаците. Излъчването на Джем ме люшна като приливна вълна между реалност и фантазии, и въображението ми рисува не дотам прилични картини. Спомням си възбудата в гласа на Ивон, когато говореше за него и се смея нервно. Чувствам се като тинейджърка, която се сблъсква с най-красивото момче в училище и се надява то да я забележи, но няма шанс. Поглеждам куфара си и се изкушавам да го грабна, и да си тръгна. После размислям, отварям лаптопа и сърфирам из мрежата. Новините не са обнадеждаващи. Намирам се в дома на обожаван мъж. Откривам вманиачени момичета, с умопобъркващи обяснения в любов и недвусмислени предложения. От клюките изкача и Гидем, спрягана за негова годеница. Споменават се и романтични забежки с колежки от сериалите, но това е естествено и нормално за професията. Започвам да вярвам на Ивон и да разбирам състоянията й. Джем е изпитание за разума и за волята. Аз нали имам воля? Случаен мъж няма да ме изкуши! Отвън се чуват викове. Приближавам до прозореца и виждам как Джем ръкомаха и говори разпалено с някаква жена. Разпознавам евентуалната годеница, Гидем. Разговорът между двамата е неприятен. Отварям леко прозореца и слушам.
- Поканил си я в дома си, а мен вече не ме допускаш вътре!...Какво се случи, Джем? Защо не можем да бъдем щастливи?...Аз все още те обичам и не съм се отказала от теб!- говори жално и се опитва да хване ръцете му.
- Тя е моя гостенка, Гидем...просто моя гостенка!...И как да ти обясня, и колко пъти да ти повторя? Това е само бизнес!!...Откажи се вече, престани!- гласът му е суров и студен. - Няма да те поканя и защо ли?...За да направиш поредният цирк, както си го правила и преди!...Тук не е снимачна площадка! Това е моят дом и аз искам в него да цари мир и спокойствие!...
- И нея ли ще омагьосаш като мен? Ще й свалиш всички звезди, а после ще се окаже, че и тя не е достойна за теб?... - не се чува какво говори.- Но аз ще бъда тук и ще те чакам!...
- Не знаеш какво говориш! - потвърждава преценката ми. - По- добре си върви! Наслушах се на празни приказки!...Това твоето не е любов, а болест! - сочи с ръка пътеката и обръща гръб.
Охраната следва Гидем до изхода. Чуват се възбудени момичешки гласове. Той поглежда към портата и вика:
-Мехмед, за тази вечер ми стига!- и голямата врата на имението се затваря с трясък.


Смея се и притварям прозореца. Всичко случило се ми изглежда като пълен абсурд. И чара има своите недостатъци! Сменям няколко тоалета пред огледалото и намигам закачливо. Слизам в трапезарията уверена и спокойна. В средата на просторният салон е поставена голяма елипсовидна маса с масивни столове, облечени в ленени калъфи. По стените висят картини с пасторални сюжети. Чува се равномерното тракане на старинен стенен часовник. Върху камината са подредени малки скулптури и няколко семейни снимки. В цялата подредба умело се съчетават две епохи. Светлината на свещите се отразява в подредените на масата прибори, а в изящната ваза в средата има красиви цветя. В другият край на стаята Джем разговаря с възрастна жена, облечена в дълга до земята пъстра рокля и препасана с престилка. Косата й е прибрана в забрадка, с ресни, накичени с мъниста. Джем моли жената да изчака и идва при мен.
- Добър вечер, Ема! Изглеждаш прекрасно! - грейва усмивка. - Благодаря, че все пак ми прости!...Нека си говорим на "ти"! Това е едно от правилата в тази къща. Така ще скъсим дистанцията и ще се чувстваме по-удобно,...като приятели!- хваща ме за ръката и ме води към другия край на салона.

Гледам ръката, която държи моята. Красиви дълги пръсти, с издължени нокти. Нежна и топла на допир кожа. Този първи спонтанен контакт ме удря като ток и инстинктивно освобождавам ръката си. Панталона и отворената риза са излети по тялото. Две кожени гривни, пръстен и кожен медальон завършват картината. Пак ме удря ток. Спираме пред възрастната жена.
- Това е Хатидже! Тя е моя втора майка и се грижи за домакинството, а синът й е мой шофьор. Двамата живеят тук откакто се помня и са част от семейството. - прегръща жената и целува ръката й.- Тя приготвя най-вкусните ястия в цяла Турция!...
- Стига, Джем! Още помня как тичах с лъжицата из цялата къща, за да те накарам да се храниш!...- жената гали лицето му, а после се обръща към мен. - Добре дошла, дъще! Много си хубава, ама такава слабичка и тънка...Там, от където идваш не се ли храните?...Ти не се притеснявай, аз ще се погрижа за това!...
Благодаря и срамежливо свеждам очи надолу. Джем я прекъсва преди да се впусне в подробности.
- Моля те, кажи на Ахмед да сервира вечерята! Нямаме търпение да опитаме вълшебните ти ястия.!
Жената енергично тръгва към кухнята, а ние сядаме на масата. Налива вино в чашите и поема въздух, с намерение да поведе разговора, но аз съм по-бърза.
- Шофьор, готвачка, иконом, охрана! ...- нижа думите с лека ирония.
- Това е стандарт, Ема, присъщ на хората с моята професия. Популярността и славата изискват жертви!...Предполагам, че си видяла какво се случи преди малко на двора?- Джем изчаква иконома да сложи на масата няколко блюда. - Ето ти пример! Ако младежа пред портала не е там, макар, че и той понякога допуска грешки, утре и двамата ще бъдем на първа страница на всички жълти вестници и вероятно, ще сме сгодени!
Смеем се и отпиваме от чашите. Той сменя темата.
- Любопитно ми е защо днес до басейна ме попита кой съм?...
Знам, че отговорът няма да му хареса, но нямам намерение да лъжа.
- Съжалявам, но наистина не знаех кой си!...Просто не гледам сериали, не чета жълта преса и се старая да стоя надалеч от приказките за голямата любов, която винаги завършва със сватба. В реалният живот нещата изглеждат по-различно, а аз съм реалист!...- пределно съм откровена.
- И не си знаела къде и при кого отиваш?...Не мога да повярвам! - съмнява се основателно.
- Приех предизвикателството сама да опозная средата, в която сега се намирам. Така няма да се съмнявам в преценката си. - доводите ми са разумни. - Ето пример! Не познавам твоята среда и от мненията на други хора съм си изградила погрешна представа за твоята професия. Мислех, че всички актьори са сноби, самовлюбени, суетни и...малко празноглави!...Съжалявам!...
- Лелеее, какво описание!...И разочарована ли си? - търси очите ми.
- Не, не съм разочарована!... - отговарям неразумно , а той продължава да настъпва.
- А аз съм изненадан!... - паузата е многозначителна. - Днес случайно срещнах една разгневена жена, а сега тя седи срещу мене и излъчва топлина, и знаеш ли,...много е красива!...
В салона се чува само неспокойното дишане и шума от движението на приборите .Бива го да говори и да ме притеснява. След дълга пауза сменям посоката.
- Домът ти е прекрасен! Не успях да видя много, но е подреден с вкус, естетика и вероятно има дълга семейна история.
- Ти сама го каза. Има история и много спомени. След смъртта на родителите ми нямах сили да преместя дори една вещ, но вече съм готов за промяна!...
- Всяка промяна е предизвикателство и добра мотивация за успех в бъдещето!...
- Говориш като професионалист!...
- Аз СЪМ професионалист, Джем и това е моята мотивация!...
- Разкажи ми за Агенцията. Отзивите, които чух бяха в основата на решението ми да те поканя. Защо прие да дойдеш?...
- Да кажем така: ново предизвикателство, непозната култура, екзотична страна и вълнуваща, надявам се, работа. Мисля, че ти успешно ще се впишеш в модните среди, имайки предвид наличието на всички необходими данни за един модел. На второ място опита ти като актьор е достатъчен, за да стоиш добре на подиума. Да не забравяме, че моделите също играят роли, за да представят всяка дреха по най-добрия начин. Превръщането ти от актьор в модел няма да е трудно, ти притежаваш харизмата на известните и...- млъквам, защото усещам как се изповядвам. - Това е първоначалното ми виждане. Ще кажа повече като видя снимките. Нищо не се знае още!...
Отпуснат удобно в стола си, Джем я наблюдава. Още там, до басейна, усети как й въздейства. И тя му въздейства, изненада го. Познава добре влиянието си върху жените и разчита вълнението им в очите и жестовете. Свикнал е с истеричните викове, молби и сълзи на почитателките си и понякога се чувства безкрайно уморен от тяхната фанатична любов. Затворените, стиснати с принуда очи на Ема до басейна и минутите, които й бяха необходими за да се съвземе му казват друго. Тя дори не знаеше кой е. Реакцията й беше истинска и искрена. Крехка и слаба в свето вълнение, тя му напомня за нежните порцеланови статуетки, които събуждат с красотата си желание да ги докосваш. Фина, естествена, със сдържана чувственост. Причинява лек и приятен гъдел, и желание да я докосне, и да усети как кадифената й кожа се плъзга под пръстите му. Не чува какво казва Ема, чува своите думи.
- Не само си красива, но и говориш красиво!... - шепне тихо.
Тласнат от вътрешен импулс Джем хваща ръката й , целува я и задържа на нея устните си. Този допир за него е като вкуса на забранения плод, заради който си готов да съгрешиш, но да го опиташ. Ема скача от стола си и отстъпва назад.
- Късно е, а утре ме чака работа! Благодаря за приятната вечер, Джем и лека нощ!...

Закусваме и Джем предлага да го придружа на снимачната площадка.
- Ще се запознаеш с моята работа и ще видиш как протича един снимачен ден.- убеждава ме с усмивка.- Мисля, че информацията ще ти е полезна за бъдещата ни съвместна дейност.
- Прав си, ще ми бъде интересно да надникна в твоя свят. - отговарям емоционално . - Да вървим!

Черната лимузина бавно влиза в двора на Студиото. Слизаме и пред нас застава висок строен мъж на средна възраст, облечен спортно. Джем ме бута напред.
- Представям ти нашия режисьор, Осман!...
- Вие сигурно сте Ема, вълшебницата от България, която Джем очакваше с нетърпение?... - обхожда ме с поглед.
- Чак вълшебница е силно казано!- смущавам се.- Всичко тепърва предстои и зависи от Джем!
- Не само красива, но и умна!-продължава с комплиментите.
- Хайде, стига толкова, приятелю! Не притеснявай Ема от първия ден! Да влизаме и да свършим днешната работата!...
Следващите няколко часа минават неусетно. Снимки, повторения, почивки и пак снимки. Вдигам от време на време фотоапарата и снимам. Джем няколко пъти се опитва да заснеме някакъв любовен монолог, но все се разсмива и оператора спира снимките. Всички се смеят. В студиото се появява Гидем. Хвърля се към Джем, прегръща го и слепва устни с неговите.
- Какво правиш, за Бога, Гидем?- бута я гневно.
- Помагам ти да влезеш в ролята, скъпи!- и опитва отново да го целуне, но Джем й обръща гръб и идва при мен.
- Всичко наред ли е?- говори смутено .- Време е за обяд. Искаш ли да обядваме заедно някъде?
Виждам, че е притеснен. Случилото се съвсем не му е приятно, затова приемам поканата.
На брега на Босфора, в малък крайбрежен ресторант хапваме прясна риба и разговаряме. Очите му си връщат обичайния лешников цвят и усмивката отново грейва на красивото лице.
- Не познавам турската кухня, но храната тук много ми харесва!- разсейвам го.
- Ще имаш възможност да опиташ още вкусни ястия, аз ще се погрижа за това! - обещава с усмивка и пак става сериозен. - Искам да ти се извиня за сцената на която стана свидетел в Студиото,...с Гидем!...
- Не си длъжен да ми обясняваш нищо!- прекъсвам го отривисто.- Това е твоят личен живот и никой няма право да се намесва в него!
- Това не е моят личен живот, Ема! Тя от много време се е фокусирала върху мен и не ме оставя на мира, а жълтата преса пише всякакви глупости. Не й обръщай внимание!... - моли ме и аз не знам защо.
- Добре, добре! Искаш ли да се фокусираме върху работата и утре да ми отделиш малко време за снимки? - отклонявам спонтанно мислите му.
- Дадено! - усмихва се и продължаваме обяда.
Прибираме се и решавам да сляза на двора и да поседя до басейна. Времето е слънчево и горещо, а въздуха ухае на свежест. Шумът в басейна ме кара да спра и да погледна. Оттам излиза млад мъж, усмихва се самодоволно и застава гол пред очите ми.
- А, извинете, не знаех, че в къщата има гости!... Дано не съм Ви обезпокоил? - говори разсеяно и не помръдва. - Ще ми простите вида, но ме изненадахте! Не бях подготвен за такава очарователна среща!... - ехиден и арогантен.
Гледам в земята и не смея да вдигна очи. Покрай мен прелита хавлия. Голият мъж се загръща в нея, и чувам гневния глас на Джем:
- Керим! Докога с тези номера? Влез вътре и се облечи, после ще поговорим!...- прегръща ме през раменете и обяснява. - Извини го, не знае какво прави!...Това е моят луд брат и съжалявам, че така трябваше да се запознаете!...
- Брат?... - изненадана съм. - Не знаех, че имаш брат!
- Не си загубила много! - шегува се с усмивка. - Отивам да говоря с него, а после ще ти разкажа.
Джем влиза в къщата и известно време виковете на братята кънтят, после се появяват в градината. Джем бута брат си в гърба и той застава пред мен.
- Приятно ми е, аз съм Керим, брат на Джем и по-лошата половина от двамата!... - и ми протяга ръка. - Извинете ме за държанието, но понякога не мога да се въздържам и правя глупости!...
- Боже, прости! Моят невъздържан брат не знае как да се въздържа! - възкликва Джем и започва да се смее.
- Всъщност,....аз знам коя сте и знам, че работите за брат ми! Оставих се да бъда подведен... - и гледа виновно Джем - ...от Гидем!...Такива неща ми наговори, че реших да се намеся докато е време и да спася брат си,...но сгреших!...Простете ми, Ема!... Приятели?... - и чака да му подам ръката си.
Подавам ръка с усмивка и кимам , а Керим се сбогува и си тръгва. Джем сяда до мен в беседката.
- Той беше малък, когато починаха родителите ни. Аз го отгледах, помагах му, грижех се за него, но той си остана бунтар. Не можа да приеме тяхната смърт. Не можа да приеме и моята популярност, и непрекъснато се опитва да се състезава с мен. Той е различен. Нетърпелив, непостоянен и недостатъчно пораснал. Но аз си го обичам такъв, различен. Може би, моята обич не винаги му е достатъчна. Ако го опознаеш ще видиш, че не е толкова безотговорен и разпилян. Аз вярвам, че ще намери своя път и ще излезе от моята сянка. Двамата преживяхме много несгоди! - гледа ме с влажни очи.
- За мъж с твоята професия и популярност, си твърде добър и чувствителен! Не се съмнявам в това! - и в прилив на нежност галя бузата му.


Лежа на леглото и разглеждам снимките от деня. Увеличавам кадрите и се взирам в лицето на Джем, за кой ли път подред. Извитите като лястовичи крила вежди, очите с форма на гладък бадем, плътните устни, овала на лицето и красиво оформената брада ми причиняват леко вълнение, което ме тревожи. Съвършенството, което виждам в Джем събужда в мен желание да го докосвам и да се удавя в дълбините на страстта. Не мога да се позная! Виждала съм и други красиви мъже, но неговия магнетизъм е различен. Истинската му същност е различна. Този известен и обожаван мъж се държи странно с мен. Привлича ме. С обноските, с начина по който ме гледа и думите, с които ми говори. Искрен, чувствителен и възпитан. Владее темперамента си. И аз започвам да се чувствам различно. Сърдя се на себе си. Ще се държа благоприлично. В стомаха ми пърхат пеперуди и чувам звъна на тревожна камбана. Самоувереността ми не се завръща. И разума блуждае. Хвърлям фотоапарата върху леглото и телефона започва да вибрира.
- Ало, Ема, не се обаждаш и се притесних!- разпознавам гласа на Ивон в слушалката.- Добре ли си? Как вървят нещата?
- Да, да, добре съм!-отговарям ведро.- Просто имах много работа и не ми остана време...
- Всичко наред ли е? - настоява Ивон.
- Стига, приятелко, добре съм, нали ти казах!- лъжа майсторски.
- Как е той?...Видя ли го вече?...Наистина ли е толкова красив?...Имаш ли какво да ми кажеш?...- слага начало на разпита.
- Дааааааа, видях го!...- досажда ми. - И да ти кажа ли, беше права! Наистина е красив!...В действителност повече дори!...Сега доволна ли си?... - опитвам да се пошегувам и се сещам за коментарите на момичетата в кафенето.
- Оле, внимавай! Не забравяй какво ти казах! - вика истерично в слушалката. - Нали няма да се влюбиш и ти в него? - долавям ревност.
- Кой ти говори за любов? Стига вече! Като имам новини ще ти се обадя! - викам на свой ред и затварям телефона. - Аман от съветници! - шепна и отивам в трапезарията.

Джем крачи нервно из салона. Ема още я няма и той се тревожи. Иска да я види. Влече го в неизвестна посока, но му е приятно. Не му липсва женско внимание, дори напротив. Има го в такова изобилие, че понякога му идва в повече . Тя не му е в повече. С нея не се налага да играе роля. Просто Джем, истинския Джем. Такъв какъвто е. А тя е естествена и красива, и иска да е близо до него. Ема влиза в салона и той разтваря ръце, и я прегръща.
- Реших, че няма да слезеш за вечеря и се притесних! Нали не съм направил нещо? - говори и я притиска в гърдите си.
Останала съм почти без дъх, от вълнение, от изненада и се измъквам от прегръдката му. Сърцето ми бие в гърлото, но се овладявам.
- Не си! ...Имах работа, после говорих по телефона и затова се забавих. - правя пауза и го поглеждам. - Какво има, Джем?...Какво ти става?...
- Извини ме!... Мисля, че реакцията ми беше твърде бурна и неуместна! Не знам какво ми става!...- притеснен, но се овладява. - Хайде, да вечеряме, а после ще ми покажеш снимките, които направи днес. Любопитен съм да ги видя!...
Телефона на Ема звъни и тя отива в другия край на салона, и вдига. Откъслечните думи, които долавя Джем го карат да се замисли. Не знае нищо за нея , за личният й живот, за времето преди да дойде при него. А има усещането, че я познава от години. Тя изпълва дома му с присъствието си. Не може да познае себе си и не помни кога за последно е изпитвал такова вълнение от близостта на жена. Изразите "Скъпи", "Не съм те забравила", "И ти ми липсваш" които Ема изрича парят като въглени.
- Извини ме, трябваше да вдигна! - оправдавам се възпитано. - Видя ли снимките, как са?...
Вместо отговор чувам друг въпрос:
- Годеникът ти ли беше?...
- Не! Приятел или по-точно партньор в работата. - дразня се от интереса.
- Помислих, че е годеникът ти,...така звучеше!... - настоятелен е.
- Нямам годеник...ако това е въпроса, който те вълнува!... -отговарям с раздразнение.
- Извини ме, не трябваше да питам!...Хайде, да видим снимките!...

Керим се появява в къщата на следващият ден, с изненадващо предложение.
- Знам, че батко е на снимки и скоро няма да се прибере. - говори притеснено. - Позволи ми да те заведа на приятелски обяд! Обещавам да се държа прилично! - подкупва ме с усмивка. - Трябва да изкупя вината си за оная идиотска случка и се надявам да ми простиш!...
Сладък е и кимам одобрително. Той е брат на Джем и общуването с него е добра възможност да ги опозная. Разговорът в малкия уютен ресторант върви леко и приятно. Забавен събеседник е.
- Разкажи ми за себе си! - моли ме по детски. - Вече чух някои неща от брат ми, но искам да знам повече!
- Аз съм просто една обикновена жена, която е дошла да си свърши работата и да помогне на Джем да се реализира и в друга сфера. Това е!... - усмихвам се дружелюбно.
- Аз чух друго от брат ми и думите му не бяха обикновени! - изненадва ме.
- Той е емоционален и сигурно преувеличава! - търся някакво обяснение. - По- добре ти ми разкажи за себе си. Освен, че изглеждаш добре без дрехи, не знам много за тебе! - смигам му закачливо.
- Много си мила, но не ми припомняй този резил, моля те! - свежда засрамено глава. - Предполагам, че брат ми ти е разказал достатъчно, а и не съм толкова интересен. Искаш ли да ти разкажа за него? Щом ще работите заедно добре е да го опознаеш по-отблизо!...
- Не посмях да те помоля, за да не си помислиш, че проявявам нездрав интерес към него. Имам предвид популярността му и женското обожание! - отговарям колебливо.
- Няма лошо да го харесваш! Всички жени го харесват! Ти обаче си различна и той го усеща, знае го! - забелязва руменината по лицето ми.
- Стига с тези загадки! - отклонявам погледа му. - Разкажи ми за Джем.
- Джем преживя много през годините. Първо беше смъртта на родителите ни. После жената, в която мислеше, че е влюбен. Тя го хвърли в черна дупка от която той трудно излезе, но оцеля. И през цялото това време аз, с моите лудории и непокорство. - издиша и отпива от напитката си. - Попадна случайно пред камерата, но тя го заобича и въртележката се завъртя. Радвам се, че въпреки славата, той си остана баткото, който познавам от детството си. Романтик, малко сантиментален, обичащ безрезервно, с нежна душа и добронамерен. Когато го гледам от екрана си давам сметка, че не играе, а разкрива себе си, душата си. Това е тайната на успеха му. Аз съм пълна негова противоположност, но го обичам и съм му благодарен за всичко. Ще ми обещаеш да не му казваш какво си чула от мен, иначе ще ме убие! - и се смее.
- Ами Гидем? - изненадвам се от интереса си.
- Гидем е психично болна на тема Джем. Той направи грешка и я допусна по-близо да себе си и тя реши, че го е вързала. Ще се откаже, но й трябва време. Не си заслужава да я обсъждаме! Понякога и брат ми допуска грешки, но тази е поправима!...Сега ти кажи какво мислиш за него?...
- Мисля, че е по-нормален от представите ми за популярен актьор и съм изненадана, и се радвам. Представях си как ще трябва да търпя капризите на някой надут фукльо, но слава на Бога, сгреших! - подбирам внимателно думите си. - Това достатъчно ли е като за начало? Може пък и да ме опровергае! Ще видим! - шегувам се .



Следващите дни се радвам на присъствието на Джем и снимам. Той сменя дрехите, прическата, очилата , аксесоарите и позира. Сменя позите, настроенията, погледите, усмивките и се забавлява с реакциите ми. Смея се , събирам вежди или цупя устни. Завладяващ е. Щастлива съм и се влюбвам, ама кой да ми каже!? Хубаво ми е да го гледам през обектива, без да забележи. Тегли ме като магнит и губя почва под краката си. Гледа ме странно, очите му искрят, усмихва се загадъчно. Дебне ме и чака почивката. Качва ме почти насила в лимузината и потегляме в неизвестна посока. Развежда ме из Истанбул и ме забавлява с весели истории. Често ни спират хора с молба за снимка или автограф. Джем никога не отказва и се старае веднага да ги отпрати. Успява да улови и присъствието на папараците, и бягаме от обсега на камерите. Заливам се от смях.
- Смешно ли ти е?...- сърди се с престорен глас.- А мен питаш ли ме какво ми е?!...
Вечеряме в някое от екзотичните малки капанчета по брега на Босфора. Джем поръчва традиционна храна и ми обяснява с какво и как е приготвена. Най-често ме качва на малко корабче, накичено с дълги хартиени гирлянди и цветни фенери, и се впускаме в дълги разговори. Забравям да снимам. Виждам само него и усещам как ме превзема. Ако кажа на Ивон, ще ме съсипе от подигравки. Той ме приближава все повече. Оправя косата ми, намята ме със сакото , държи ръцете ми докато говори и не ме изпуска от поглед. Понякога ме завърта и танцуваме без музика. Ласките му галят кожата ми и гъделичкат разума. Притиска гърба ми в гърдите си и спирам да дишам. Тези, на пръв поглед невинни ласки, пропукват черупката в която дремят чувствата ни и тогава се отдалечаваме един от друг. Сигналите които ми изпраща стават все по-ясни и осезаеми. Възможно ли е да се влюбва в мен, обикновената жена, появила се от нищото? Дали е само флирт? Дишам тежко и за първи път плача. Какво ми става? Не мога да овладея чувствата си. И изпитвам страх, ужасен страх...

Разговаряме тихо в трапезарията. Джем ме изненадва.
- Тази вечер ще дойде Осман, но ти вече го познаваш. Освен мой режисьор, той е добър мой приятел. Поканих го да обсъдим един нов проект . Осман е експанзивен и емоционален човек, и винаги се вълнува, когато предстои нов сериал. Забавен е и обича да се шегува.
Не след дълго в салона се появява Осман и вдига ръцете си към Джем за прегръдка. Той слага ръка на рамото му и го поздравява.
- Добре дошъл! Най-после! Исках да разкажа на Ема за твоята свръх емоционалност, но ти ме изпревари!
- Хубава работа, Джем! Недей така! Може да ме хареса и да останеш без красивата си фотографка, за която не спираш да говориш!....- поема ръката ми и я целува. - За мен е удоволствие!... И не обръщайте внимание на Джем , винаги преувеличава!
Вечерята започва тихо, после преминава в шумни спорове, придружени със смях и звън на чаши. Осман скача от стола си, Джем го дърпа обратно, а той ръкомаха и се вълнува като малко дете. Двамата разпалено обсъждат поредната любовна история, преливаща от страст, раздели и препятствия, преди очакваната щастлива развръзка.
- Този път няма да ги женим, ще оставим края отворен за зрителите и мисля, че добре ще се получи! - Осман въздиша с облекчение и си налива чашата.
Възползвам се от кратката пауза и се включвам в разговора.
- Сега разбирам защо майка ми не изключва телевизора. Защо приятелката ми е влюбена отчаяно в Джем и когато говори за него изпада в емоционален шок. - усмихвам се и разсъждавам. - Такива любовни истории не се случват в реалния живот, но повечето жени мечтаят за принца от приказките. Те са плод на желанието им да усетят силата на любовта, която им липсва. Явно Джем има талант да убеждава и притежава артистични заложби, физически данни и харизма, и затова е в центъра на женските фантазии.- млъквам, защото съм твърде откровена.
- Тя е готова за твой критик и рецензент, Джем!... - скача възторжено Осман и се замисля. - Ти май не гледаш нашите сериали?!...Странно прозвучаха разсъжденията ти в началото!
- Преди време казах на Джем, че не гледам такива сериали и съжалявам пак да го кажа. Надявам се, да не се обидиш! Между фантазиите и реалността има само една крачка, и аз предпочитам да живея в реалността. Ако такава любов ми се случи, нека да е истинска и жива!... - и се ядосвам на признанието си. - Кажи ми, Джем как се играе любов?...Мисля, че тя не може да се изиграе, тя трябва да се преживее!...- изненадвам го с въпрос.
Той се опитва да каже нещо, но Осман взема думата.
- Виж, Ема! Джем притежава таланта да убеждава зрителите, че любовта от екрана е истинска, да ги кара да плачат, да мечтаят и да се чувстват щастливи, затова му вярват.- и се дърпа от ритника на Джем под масата. - Спомням си, как преди време някаква фенка беше пробила охраната на дома му, пленена от своята нереална любов. Когато Джем се прибрал я намерил в спалнята си, да лежи гола на леглото му. Охраната я извела насила, сред писъци и обяснения в любов. Ето, такава е неговата магия, а всъщност той има нежна душа и мястото на голямата любов, за която ти говореше е все още незаето...- Осман набляга на последната дума и се хили самодоволно. - Нали така, приятелю?...
- Достатъчно, Осман! Да приключим с лиричните отклонения! Както казах по-рано, ти си свръх емоционален и понякога не знаеш кога да спреш!... - укорява го сърдито.
Осман се сбогува и Джем излиза с него, да го изпрати. Преди да се качи в колата се обръща и казва на Джем:
- Както ти казах и преди! Тя е умна, интелигентна, красива и различна!...Пази сърцето си, приятелю!...- и го тупа по рамото.
Джем изчаква колата да потегли, връзва косата си на опашка и се връща в салона. Спира до Ема и я поглежда. И тя го гледа, както се гледа картина. От устните й се отронват две думи.
- Красив си!... - чува гласа си и слага ръка на устните си.
Джем сваля ръката й, навежда глава за миг и леко се усмихва.
- Приятно е да чуя думи, които излизат направо от сърцето!...И
ти си красива и нежна като пролетно цвете! - и прави крачка към нея. - Харесвам те!...Знаеш ли колко много те харесвам?...Всеки път, когато си близо до мен изпитвам необяснимо вълнение и не успявам да контролирам чувствата си...Ти си като сладка отрова, която не мога да изтръгна от мене!...И не ми казвай, че не си забелязала!...И не ми казвай, че не изпитваш същото!...
Изповедта е неочаквана и Ема изпада в паника.
- Грешиш, Джем!...Недей!...Вечерта беше емоционална, виното силно и тези разговори за любовта май ни дойдоха в повече! - залъгва се.
Думите ми го заливат като огнен дъжд. Лешниковият цвят на очите му се сгъстява и стават мътни. Хваща ме през кръста и разтваря с натиск устните ми и прониква с езика навътре. Завладява го властно и го движи с плъзгащи страстни движения. Възбуждащо, без дъх. Кой би устоял на такава сладост? Устните му теглят моите , наслаждават се на вкуса им и хапят. Изкушават. Не е целувка, а единение на страстта, която пълзи по телата. Усещам как коленете ми омекват и се подпирам с ръце в гърдите му. Пуска ме и прави крачка назад. Дишам тежко и не усещам пода под крака си.

- Греша ли?...- пита, без дъх.
- Така ли целуваш всички жени? - питам, без дъх.
- Не, ти си втората!... Първата остана някъде назад във времето и вече дори не си спомням лицето й...
Не казвам нищо. Повдигам се на пръсти, целувам го по бузата и излизам тичайки.

Следващите дни са напрегнати. Kъщата прилича на бойно поле. Навсякъде има разхвърляни снимки, каталози, щендери с дрехи, а салона е превърнат в снимачна площадка. Около мен кръжат гримьори, осветители и още няколко души, които помагат на Джем. .Държим се на разстояние и почти не говорим. Уморена съм, но работата ми доставя удоволствие, а и снимките са чудесни. Джем се справя така, сякаш е роден за тази професия, а аз откривам нови и непознати черти в него. В погледите на хората от екипа се чете възторг и съм сигурна, че фото сесията ще има невероятен успех. Тези първи пробни снимки са ме изтощили и в края на седмицата решавам да си дам почивка. Сядам в беседката до басейна и вдигам краката си на пейката. Времето е топло, небето безоблачно и се наслаждавам на слънчевите лъчи, които галят повърхността на басейна. Не мога да седя на едно място и почивката ми приключва бързо. Отварям лаптопа, разгръщам тефтера и усещам вибрациите на телефона.
- Да, Ивон,... всичко върви по план. Снимките са прекрасни и мисля, че няма да си изненадана от резултата. - говоря щастливо. - Ще си получиш автографа като си дойда!...Ще ти разкажа всичко, да!...
Зад мен се появява Джем и бързо оставям телефона.
- С кой говореше?...Ако продължаваш така с поръчките, ще ме разориш!...- влиза в беседката и се смее.
- Не! Говорех с твоята почитателка Ивон!... - стрелкам го с очи закачливо.
- И какво й каза?...Че съм досаден, груб и невъзпитан?...Разочаровай я и ще спре да те разпитва!... - смее се момчешки.
- Стига, Джем! Как да разруша света в който живее?...Щом представата й за теб я прави щастлива, нека е така!...Мисля си, че като си тръгна ще ми трябва още един куфар,...за автографите ти!...
Смеем се и влизаме в къщата. След обяда сядаме на дивана в хола и пием чай. Разглеждаме снимките, спорим и се смеем , а когато смеха утихва, мълчаливо се гледаме в очите. Хваща ръцете ми и ги целува, гали лицето ми с брадата си и усещам нежното докосване на всеки косъм. Устните му са близо до моите и дъха се слива с моя . Изтръпвам и губя посоката. Привличането ни оплита в здрав възел с ясно начало и неизвестен край.
- Знаеш ли какво ми причиняваш, Ема!...Знаеш ли? - шепне с потъмнели очи.
- Не се дръж като дете! - отблъсквам го нежно, потискайки желанието си да го прегърна.

Вечерта някой чука на стаята ми и бързо отварям. Джем наднича зад гърба ми и се усмихва. Навсякъде са разхвърляни негови снимки.
- Не ти ли омръзва по цял ден да ме гледаш, че и тук си ме разхвърляла?..
- Това ми е работата!...
- Тогава ми дай една твоя снимка, да и се любувам, когато не си близо до мен!...
- Джем!....
- Добре спирам! - съгласява се и предлага. - Искаш ли да вечеряме навън?...Ще те заведа на едно много красиво място!...Моля те, не ми отказвай!...

След час седим в малък крайбрежен ресторант. На фона на вечерната тъма, мястото изглежда като кътче за срещи на влюбени двойки. По масите има цветя, горят свещи, а над тях се люлеят фенери и цветни гирлянди, закачени на широка дълга арка. Вечеряме и се забавляваме като деца. Той поднася към мен вилицата си и настоява да опитам от всичко. Аз му връщам жеста и избухваме в смях. В средата на вечерта към нас приближава млада жена и моли Джем за автограф. Той разменя няколко любезни думи с нея, снимат се и я отпраща.
- Кажи ми, Джем, какво е да си известен?...Славата не ти ли тежи?... - провокира ме случката.
Отговарял е на тези въпроси безброй пъти , но сега звучат различно и се замисля.
- Липса на време за мен самия, нерви и напрежение, нужда от тишина, неканена любов, и чувства, в които не позволяваш да надничат. Живот на прицел, без право на грешки!...Що се отнася до славата, тя е преходна, с нея се свиква и тогава престава да тежи!...Други въпроси?...
Слушам го внимателно и се колебая дали да продължа и не се сдържам.

- А какво е да си обичан и желан от толкова много жени?...
Джем долавя посоката на мислите й и се усмихва.
- Да кажем така!...Те са неизбежна част от живота на хората с моята професия. Не се задълбочавам. Пишат красиво и лирично, понякога истерично, дори неприлично. Това е част от магията на моите превъплъщения. Старая се да съм внимателен и да не наранявам чувствата им. Благодарен съм за тази любов, защото тя ми показва, че добре съм си свършил работата и аз ще продължа да играя за тях.- забеляза колебанието ми и повишава глас.- Нали не мислиш, че живота ми е нескончаем низ от безнадеждно влюбени в мен жени?...
Не отговарям, а задавам последен въпрос.
- А онази,... другата?...Истинската жена?...
Джем разбира тревогите й. Повдига лицето й с ръка и среща погледа й.
- Тя е някъде около мен или много близо до мен!...В сърцето ми има място само за една любов, Ема и за една жена,... но аз още не съм ги открил! - и гали рамото ми. - Интервюто свърши!...Ела да седнем на брега и ще ти разкажа една истинска любовна история!
Сядаме на брега и ме загръща в шала. Сгушвам се в него и той разказва любовната история случила се в неговия род.
- Преди много години, в чифлика на прадядо ми в България решили да задомят най-големия син за скромна мома от селото. Момъкът, обаче, вече бил влюбен в красива българка и в деня на сватбата избягал. Избягал, защото разбрал, че тя е заминала при свои роднини в българската част на Турция и я последвал. Когато я открил тя била на смъртно легло. Не говорела, не се хранела и не искала да вижда никой. Когато любимият й влязъл при нея в стаята тя го помислила за призрак и извикала: "Най-сетне дойде да ме вземеш, та поне на оня свят да си бъдем двамата!" и припаднала. После се оженили и били много щастливи. Баща му откупил честта на фамилията като дал един наниз жълтици на изоставената мома. После продал имота си и се преселил с цялата си челяд в Турция, близо до сина си. Простил му, защото знаел, че любовта е по-силна от живота. Дядо ми казваше, че имам две родини и затова трябва да владея и двата езика. Той ме научи да говоря български...
Въздишам с облекчение и сядам до Джем.
- Красива история!...История за истинската, не подвластна на времето любов!...- поглеждам го и ме дарява с целувка. Дълга и бездиханна. Обожавам устните му. Мразя слабостта си. Искам да ме целува.
Лимузината влиза в двора на имението и Джем забелязва пред входа на къщата силует. Слизаме бързо и ме прегръща през раменете. Стигаме до вратата и изтръпвам.
- Борис!...Какво правиш тук?... - фъфля смутено.
- Добър вечер и на теб!...Виждам, че добре се забавляваш и не си губиш времето!... - напада ме ехидно.
- Борис!... - повишавам глас. - Ела да поговорим! - и му соча къщата.
- Какво има да говорим?...Всичко е ясно!...Аз очаквам отговора ти, а ти?!...
Джем се изнервя и се намесва.
- Не зная кой сте и какво правите тук, но нека да влезем вътре и да изясним ситуацията!...
- Аз, за съжаление знам кой сте и явно добре се забавлявате с годеницата ми! - подхвърля подигравателно. - И явно няма какво повече да си кажем!... Прибирам се в хотела, утре ще поговорим, Ема!...- и си тръгва.
Опитвам се да му кажа нещо, но Борис изчезва в тъмнината.
- Джем! - поглеждам уплашено. - Нека ти обясня!...
- Има ли нещо за обяснение, Ема?...Май всичко е ясно?... - отговаря ми с горчива нотка.
- Не е така, Джем!...С Борис бяхме заедно няколко години. Преди да дойда тук той ненадейно ми предложи брак и аз му отказах. Явно не ме е разбрал правилно. Защо е дошъл и какъв отговор е очаквал от мен недоумявам. Ние с него сме само партньори и толкова! Разбираш ли?...
Гледам тревожно в Джем и очаквам реакцията му. Той е навел глава и гледа в земята, вдига очи и се усмихва тъжно.
- Ясно е, че и двамата си имаме своите бивши! И двамата не искат да осъзнаят какво означава край и какво е да имаш шанс за ново начало!...Лека нощ, Ема! - докосва рамото ми и се прибира в стаята си.

Всичко се случи толкова бързо и ненадейно, че не успявам да подредя мислите си. Грабвам бутилката с вино от масата, една чаша и излизам на двора. Наливам си вино и отпивам голяма глътка. Ситуацията е объркана и неясна. Джем ме тласка като приливна вълна към себе си и чувствата, които изпитвам към него изпитват и разума ми. От другата страна е Борис, с неговото неочаквано появяване и с още по-малко очакваната сцена на ревност. Поведението му е неадекватно, поради липсата на каквито и да било взаимни обещания между двамата. Опитвам се да разбера как се случи това и какво следва. Пия направо от бутилката и лягам на моравата.

Джем лежи в леглото си. Главата му ще се пръсне и цялата стая се върти. Става и сяда на леглото. Вижда светлината, която се процежда под вратата и плахо я отваря. В салона всички лампи светят, широката портална врата към градината е отворена и той тръгва натам. Дърпа едното крило и преди да затвори вижда на моравата Ема и тръгва към нея. Приближава я и кляка до лицето й. Отстрани в тревата забелязва празната бутилка от вино и захвърлената чаша.
- Какво правиш, Ема, за Бога и защо го правиш!... - вдига я на ръце и я понася към къщата.
Внася я в стаята и я слага на леглото. Дрехите й са влажни, затова бързо я съблича. Ема отваря очи за минута и мълви:
- Джем...не е истина!...Нали ми вярваш,...не е истина!...Аз не искам него!...
- А кого искаш, скъпа, какво?... - прегръща я и тя отново заспива.
Завива я и гали лицето й. Студена е и тялото й започва да трепери. Той мисли за миг, после сваля дрехите си, ляга до нея. Прегръща я. Кожата му пари. Стиска я в обятията си още по-силно и заспива...
Първите лъчи на зората докосват лицето ми и отварям очи. Трудно ми е да осъзная къде се намирам и какво се е случило. Главата ми тежи като камък и не мога да фокусирам погледа си. Мърдам в леглото и усещам нечия прегръдка. Търкам очи и след минута виждам лицето на Джем.
-Джем!...-подскачам и решавам да стана, но откривам, че съм полугола и лягам обратно.
Джем отваря очи и се усмихва.
- Добро утро и на теб!...По-добре ли си?...
- Добро утро ли?...Добре ли съм?...Ние да не би?...Боже, нищо не помня!... .- стискам завивката над гърдите си, гледам смутено в голите гърди на Джем и не смея да погледна по-надолу.
Притеснението ми го забавлява и продължава да се закача.
- Ние да не би какво?... - пита ме невинно.
- Джем!...Моля те, не ми е до шеги!... - гледам го смутено и чакам отговора.
- Ние просто прекарахме една нощ заедно, прегърнати като влюбени, но без намек за интимност! Е, бях на косъм да направя нещо, но ти нямаше да почувстваш онова, което аз щях да почувствам! Затова се отказах!... - успокоява ме.
- Какво? - питам невинно.
- Това!... - и дърпа долната ми устна със звук на задоволство.
Алкохолните изпарения витаят в главата ми. Хващам с две ръце шията му и връщам целувката. Бавно, страстно, възбуждащо. Галя се като котка. Защо го правя?...
- По дяволите, Ема! Какво правиш, за Бога? - стене и посяга към мен, но аз се отдръпвам.
- Благодаря ти, Господи!...- изричам неопределено.
- Благодаря ти, Господи ли?...- гледа ме с обида.- Намирам те пияна и премръзнала в градината, жертвам се, спасявам те и за отплата благодариш не на когото трябва!... - става от леглото и сочи с пръст боксерките си. - Както виждаш и двамата сме не до там съблечени!...Всичко е наред! - и се облича.
- Джем! Моля те!... - ядосвам се на себе си и мърморя. - Отивам да поговоря с Борис и да сложа край на това безумие!...И въобще да оправя тази каша!...И въобще не мога да проумея защо и как се случи !...

Намирам Борис в хотелската стая, подпрян на прозореца с чаша кафе. Прегръща ме и започва да говори задъхано.
- Нали няма нищо между вас, Ема, въобразявам си?...Прости ми!...Толкова много те обичам, че откачих!...Ето, пръстена дори ти нося!- коленичи и ми подава кутийката с годежен пръстен.
- Какъв пръстен, Борис?... - прекъсвам го сурово . - За какво говориш и какво правиш тук?...
- Нали ти предложих брак?...Мислех, че всичко между нас е ясно, че всичко е решено?...Просто ти трябва време да размислиш!...
- Няма какво да мисля и тогава ти казах, че не съм готова за брак!...А не смяташ ли, че връзката ни отдавна се изчерпа и двамата с теб сме повече приятели, отколкото влюбени?...

- Ти си се влюбила в него, нали?... - пита горчиво.
- Въпросът не е в това дали съм се влюбила, а в това, ти защо дойде?... - гледам го сърдито.
- Просто исках да видя как върви работата, да прекараме няколко дни заедно и ми хрумна да ти направя отново предложението, на което ти не отговори, но май пак сгреших!...
- Борис! - повишавам глас. - Познаваме се от години, бяхме заедно, обичахме се, но не всяка връзка е с щастлив край! - опитвам се да бъда убедителна. - Нека продължим партньорството си. В това поне сме добри и добре се справяме!
- Влюбила си се в него нали, Ема!... - вика саркастично. - В този плейбой, който ще си поиграе с тебе и ще те захвърли!...
- Мисля, че разговора ни приключи! - удрям с длан по масата. - Когато се успокоиш и решиш как искаш да продължим напред, ще говорим пак! - и напускам стаята.

Излизам от хотела и тръгвам безцелно по улицата. Вадя телефона от чантата си и набирам нервно.
- Здравей, Ивон! Ще те питам нещо и искам бърз отговор!...
- Какво има, Ема? Звучиш ядосано!...
- Ти знаеше ли, че Борис идва при мен?...
- Борис е при теб ли?... - чуди се тя. - И какво прави там? Не, нищо не е споменавал!...
- Ами появи се изненадващо, с годежен пръстен и наговори куп празни приказки за любов, брак и светло бъдеще!...
-Ема, нищо не знаех, иначе щях веднага да ти се обадя! Ами Джем? Как реагира Джем? Какво каза? Всъщност, как е Джем?... - повтаря името му и ме изнервя.
- Джем, Джем, Джем!... - крещя в слушалката . - Всички се тревожите за Джем!...Моля те, хайде стига! - затварям телефона и пресичам улицата.
Нападките на Борис все още кънтят в ушите ми. Ами ако е прав? Влюбена съм? Ще ме захвърли ли? Ивон не знае каква щастливка е. Влюбена е в представата за Джем. Аз затъвам в истинската му магия. Вървя без посока. На улицата до мен спира автомобил. Задната врата се отваря , някой рязко ме дърпа вътре и колата потегля. Съвземам се от уплахата и виждам на седалката срещу себе си Джем.
- Колко е малък света!-говори ми с усмивка. - Търсех те, а случайността сама те изпрати при мен!...Ти какво си помисли, че някой те отвлича ли?... - и продължава да се смее.
- Стига, Джем! Сърцето ми ще изхвръкне! - и цупя устни.
- Можех и да те отвлека, но ти си все пред очите ми! - продължава с шегите. - Всъщност, можех да те отвлека на някое романтично място, където целия свят ще сме само аз и ти!...
- Достатъчно с шегите! - прекъсвам го намръщено. - Защо беше целият този екшън? Къде отиваме?
- Отиваме на снимки, забрави ли?...Дори закъсняваме! - и моли шофьора да побърза.
Не мога да се концентрирам. Снимам разсеяно и през повечето време наблюдавам Джем. Около него като пеперуди пърхат асистентки, фризьорки и гримьорки. Професионализма го няма. Захласнали са се и го галят с жадни погледи. Долавям откъслечни фрази с намеци и покани за срещи, и това ме разсейва още повече. Джем се опитва да е любезен и внимателен, но му е трудно да позира в това обкръжение. Слагам край на снимките.
- Джем, за днес мисля, че е достатъчно! Нека прегледам снимките и ще решим как да продължим.
- Добре! Да се прибираме тогава! - съгласява се веднага. - И без това от толкова въртене огладнях, а сигурно и ти си гладна! - слага ръка на рамото ми. - Нямам търпение да видя с какво ще ни изненада тази вечер Хатидже!...
Хатидже се е постарала и цялата маса е отрупана с ястия. Джем потрива доволно ръце и налива вино в чашите.
- Това се казва изкушение за сетивата!- сочи масата и подканя. - Опитай! Това са наши традиционни ястия и съм сигурен, че ще ти харесат!
- Ще опитам, но първо да вдигнем наздравица за успешния старт на съвместната ни работа! - вдигам чаша срещу него. - Мисля, че след появата на първите снимки ще станеш още по-известен!
- И всичко това благодарение на теб! Наздраве! - леко допира чашата си в моята . - Знаеш ли днес какво се случи ? - обляга се на стола и разказва.
Не чувам. Гледам го и му се любувам. Погледа ми се премрежва. Ума блуждае. Не знам на коя планета съм. Харесвам го. Джем ме връща в реалността.
- Ема, чуваш ли ме?...Какво гледаш?...
- Какво?... - питам унесено.
- Ти ми кажи?...
- Не знам!... - шепна.
- А трябва...и мисля, че знаеш, но сама си отговори,... аз вече знам! - неясен е и скачам от стола, но ме спира.
- Недей си отива! Ела да танцуваме и да не разваляме хубавата вечер!... - хваща ме през кръста и слагам глава на гърдите му.
- Добре ли си...или пак ще те спасявам?... - пита през смях.
- Добре съм!...Ще оцелея!... - притискам се още по-силно в него.
- Какво усещаш?...
- Сърцето ти,...дъха ти! ...А ти?...
- Усещам, че искам да те целувам... и да не спирам!... - и ме целува диво и замайващо. Побърква ме. Изпива ме с желание, което възбужда всяка пора на кожата ми. Не знам къде ми е ума. Прибирам се в стаята си и свалям дрехите. Тялото ме боли, кожата ми пари. Направо ме втриса. Влизам в банята и пускам душа. Имам нужда от равновесие. Вече не мога да го овладея.

Снимките на Джем са на големите билбордове из Истанбул. Вестниците пишат ласкави отзиви за дебюта му като модел, а социалните мрежи преливат от коментари пълни със сърчица и възторжени думи. Чета и се усмихвам със задоволство. Все пак и аз имам заслуга. В коментарите се включва и Ивон.
- Поздравления, приятелко, ти успя! - говори развълнувано по телефона. - И у нас, отзивите са фантастични!
- Благодаря, Ивон! И аз мисля, че нещата се получиха добре. Да не забравяме, че и Джем е модел мечта за всеки фотограф, просто фантастичен!...
- Фантастичен ли?...Кой?...Джем?... - пита с ирония. - Май мнението ти за него се е променило?...Звучиш ми влюбено ! - продължава да ме дразни.
-Стига,стига, стига! Аз ти говоря като професионалист, а ти ми говориш за любов! Кога ще пораснеш?!... - изнервя ме нарочно.
- Спирам! Ще говорим като си дойдеш. Вече нямам търпение да те прегърна! - и затваря телефона.

Отиваме на парти. Кампанията е стартирала и ние сме в центъра й. Влизаме в салона и ни посрещат с аплодисменти. Джем е в черен смокинг, аз в дълга, свободно падаща от ханша надолу рокля. Притеснявам се от вниманието и комплиментите. Джем не се отделя от мен и ме насърчава с усмивка. Отиваме на бара и бармана ни подава по едно питие .
- Добър тандем сме, нали! - вдига чашата си. - Всичко това нямаше да се случи, ако ти не беше тук!...
- Нямаше да се случи и ако ти не беше толкова всеотдаен в работата си! И толкова очарователен! Наздраве! - намигам закачливо и вдигам чаша.
Към нас приближава Гидем. Облечена е предизвикателно в къса, тясна пола, блуза с дълбоко деколте и високи над коленете ботуши. Сещам се за една емблематична роля на известна американска актриса и се усмихвам.
- Добър вечер и поздравления! - насилва се да е любезна и решава да целуне Джем, но той отстъпва назад, а тя настъпва мен. - Виждам, скъпа, че имаш усет за мъжете и добре ти се получава!...
- Имам усет не за мъжете, а за красивото, стилното, магнетичното...и това се нарича професионализъм! - отговарям бавно и спокойно, а Джем се засмива.
- Значи,... добре си опознала Джем за толкова кратко време!... - продължава да ме атакува.
- Не Джем конкретно, а професионализма му!- пак съм любезна.
- Явно говорим на различни езици и разговора се изчерпа! - намесва се Джем. - Извини ни Гидем, но Осман ни чака и постоянно прави някакви знаци. Ела, Ема, да вървим. - и я зарязваме на бара.
Партито е в разгара си. Разговорите и наздравиците се редуват с танци и се забавляваме до ранни зори. Джем предлага да се прибираме. Сбогуваме се, а Осман не пропуска да отбележи.
- Грижи се добре за това съкровище, Джем! Нали знаеш, че благородно ти завиждам!... - и целува ръката ми.
- Да, Осман, знам! Май е време и ти да се прибираш! Хайде, лека нощ! - отговаря с досада и си тръгваме.
На широкото стълбище пред сградата Джем хваща с длани лицето ми и шепне.
- Ти си моето сладко съкровище и аз повече не искам да чакам! - и с порива на влюбен тинейджър впива устни в моите.
Боже, как целува! Обичам вкуса на тези устни, мекотата и огъня, който пламва щом ме докоснат. Отдавам се на чувството и се отпускам в мъглата на желанието. Дарява ме със страст, каквато не познавам. Всеки натиск и всяко движение искат още и още. Не искам друг да ме целува. Лимузината приближава и Джем ме пуска. Не казвам нищо. Качвам се в колата и потегляме.

Ранна утрин е. Джем връхлита в кухнята при Хатидже, в безметежно състояние на духа.
- Готова ли е закуската? Умирам от глад!... - пита възбудено.
- Готова е, готова е, сине и друго е готово, и други май са гладни!...Виж каква манджа си сготвил снощи!... - и хвърля на масата пред него един вестник.
Джем разгръща вестника. Цялата първа страница е заета от снимка, на която той целува Ема, а заглавието с големи червени букви гласи :"Джем отново разби сърцата на фенките с нова любов, но коя е тя?" Въпросът го кара да се вгледа пак в снимката. Неясна е, а двамата с Ема приличат на силуети и въздъхва с облекчение. Хатидже също въздъхва и се усмихва.
- Е, сине, ще кажеш ли какво се случва? - сяда срещу него и чака. - Май се досещам коя е мистериозната дама, ама по-добре ти ми кажи!...
- Ох,... не знам какво да ти кажа, мамо Хатидже!- прошепва тихо и стиска главата си с длани.
- Мамо Хатидже, ли?...- чуди се на обръщението . - Не си ме наричал така от времето на първата ти младежка любов! Явно нещата са сериозни!...
- Не знам!...Имам чувството, че сърцето ми ще спре!...Не виждам друго освен...
- Ема!... - довършва мисълта Хатидже. - А тя какво мисли, какво чувства?...
- Не знам!....Струва ми се същото, но сякаш се страхува!...
- То любовта си е за страх!... - шегува се Хатидже и продължава да говори сериозно. - Страх дали наистина си я открил, страх дали ще се случи, страх дали е истинската, страх дали е взаимна... - отива до Джем и го прегръща. - От опит знам и ще ти кажа едно! На твоята врата любовта вече е почукала, ти си я отворил, но бъди търпелив, за да не затръшне вратата обратно! Когато е готова, тя сама ще те намери и ти ще разбереш!...
Джем скача от мястото си и целува ръцете й.
- Благодаря ти!...
- Не ми благодари, ами върви и се оправи с тая каша по вестниците! Хайде!- и го тупа майчински по рамото.
Стискам в ръцете си вестника и вървя из салона. Джем най-сетне се появява. Кълбо от нерви съм.
- Е, Джем!...Прогнозата ти от преди време се сбъдна!...Какво ще правим?...
- Ако се вгледаш внимателно в снимката ще разбереш, че само аз и ти знаем, че това сме ние- смее се и разгръща вестника пред мен.- Успокой се!...
Поглеждам вестника. Телефона ми започва да звъни и подскачам уплашено. Ивон е. Знаех си.
- Кажи ,Ивон!...Какво има?- нервна съм и Джем вдигна пръст срещу мене.
- Видя ли вестниците, Ема?...Боже, не мога да повярвам!...Изумена съм!...А ти?...
- Какво аз?...Клюки и толкова! А ти какво си помисли?...- не знам какво мисли и съм на тръни.
-Ами коя е тази на снимката?...Познаваш ли я?...Не може да си ти, нали?...- налива масло в огъня.
- Аз ли?...Моля те Ивон, ума си ли загуби?....Не знам коя е и не смея да питам! Ако разбера нещо обезателно ще ти кажа! - затварям телефона и сядам на стола.
- Ето, справи се! Сега аз отивам да се справя с драскачите от жълтата преса и когато се върна, всичко ще е наред! - целува ме изненадващо бързо и тръгва.
- А дано!... - викам след него и леко се успокоявам.


Последните дни от престоя ми стават още по-трудни и объркани. Обикалям като призрак из стаите и не мога да се концентрирам . Обсебена съм от него и разума не действа. Той е като вирус, който ме превзема и вече съм неизлечимо болна. Съдбата пише своя сценарий. Дали да не гледам някой сериал?...

Денят се изниза бързо и слънчевите лъчи се скриват зад хоризонта. Седя до басейна и галя с ръце водата. Гледам отражението си на повърхността и не след дълго до него изплува лицето на Джем.
- Не мога да повярвам, че след няколко дни ще си тръгнеш и няма да те виждам!... - говори тъжно, без настроение.
Настръхвам, но той променя тона си .
- Тази вечер в Студиото има парти и ще бъде забавно. Нещо като бал с маски. Искаш ли да ме придружиш!...
- Не знам, Джем!... - колебая се. - Тези среди са ми чужди и ще се чувствам неудобно сред тях! Не съм сигурна, че мястото ми е там!
- Моля те, не ми отказвай! Вече познаваш колегите ми. Те умеят да се веселят и са възпитани, и естествени хора. Сама ще се убедиш, а аз ще бъда неотлъчно до теб!...
- Искаш да нагазя в непознати води, Джем!...И какво ще облека?...Ти как ще си облечен?...Сигурно в килера имаш скрит реквизит?...
- Костюмите са задължителни само за дамите и не, нямам скрит реквизит, но имам идея! Кажи, да!...Да, нали?...- съгласявам се с усмивка, а Джем поглежда към къщата и вика:- Кемал, пали колата, отиваме на пазар! - Ще видиш, че тази вечер ще е различна! Може би защото е една от последните, които ще прекараме заедно!...

Пазарът на Истанбул е пъстър и шумен. Двамата трудно си пробиваме път през тълпата. На пръв поглед изглежда сякаш там цари хаос, но не е така. Просто живота тече с бързи темпове и това се усеща в походка на минувачите и неспокойната реч. Десетките малки дюкянчета, с екзотични стоки грабват погледа. Влизаме в просторен дюкян с накачени от тавана до земята костюми. Има облекла от различни епохи и различни култури, купчини от аксесоари. Докосвам дрехите и ги разглеждам с възторг.
- Виж, Джем, виж!...Този костюм не е ли прекрасен?...
Джем се забавлява с вълнението ми. Приличам на дете, което за първи път влиза в магазин за играчки. Сменям костюмите под строгия поглед на Джем и след час той възкликва:
- Ето това е, Ема!...Това е твоят костюм!...Готови сме и можем да си вървим! - плаща на търговеца и излизаме от дюкяна.
На улицата в нас се блъска възрастна циганка, вдига поглед и започва да нарежда:
- Леле, какви сте ми хубави гълъбчета!... - и хваща ръката на Джем. - Я дай, синко, са видя какво пише тук!...
Джем се опитва да освободи ръката си, но циганката я стиска здраво и бързо говори:
- Я колко много гълъбици пърхат около теб, сине! От всички краища на замята летят, ама ти все нещо не им харесваш! - гали дланта му, гледа в нея и нарежда.-Ама то на рамото ти вече е кацнало едно гълъбче!...Ама и ти не си разбрал кога!...Чуй ме, момче! Това е твоето гълъбче и ако не го задържиш, много ще страдаш!...Запомни какво ти казах,...аз лъжи на изричам!... - и пуска ръката му.
Джем се оглежда неспокойно, а аз протягам ръка към циганката.
- Стана ми любопитно на мен какво ще кажеш?...
- Ема, достатъчно, ще закъснеем! Хайде да вървим!... - подканя ме, аз чакам жената да заговори.
-И твоят гълъб скоро е долетял, дъще! - реди тихо думите и не поглежда ръката ми. - Той е красив и силен, но нетърпелив!...Такъв гълъб трудно се държи в ръце, затова ти много се страхуваш, че ще отлети...ама, недей!...Пуснеш ли го, цял живот сърцето ти ще кърви, а очите ти ще гледат към небето с надеждата, че пак ще долети!...Дръж го!...
Жената си тръгва. Джем я настига, благодари й и слага в ръката й банкнота.

Изненадана съм от решението си да отида на партито, но ми е любопитно да надникна в света на Джем. Гледам отражението си в огледалото. Сякаш не съм аз и изглеждам различно. В красивият костюм, който Джем избра за мен дреме предизвикателство, но ми харесва. Усмихвам се окуражаващо и слизам в салона.
- Джем, готова съм, да вървим!...
Обръща се и я поглежда. Костюмът в две части следва извивките на тялото й и то излъчва загадъчност, и сексапил. Стегнатото, широко отворено бюстие, с дребни паиети и стигащи до пъпа ресни, стиска гърдите й до пръсване и всеки дъх ги кара да трепкат. До кръста тялото й е голо и кожата блести от сребрист бронз. Дългата до земята пола обгръща ханша с широк корсет, украсен с пъстри камъни и мъниста. Вместо плат, надолу се спускат плътни ресни, под които се виждат бедрата. Жива картина на ориенталска танцьорка от миналото.
- Притеснявам се, Джем! Не мислиш ли, че е твърде смело?... - смутена съм от вида си.
Гледа ме вцепенено, избистря погледа си и шепне :
- Прелестна си, Ема!...Божествено красива!...Но,....трябва да добавим още един детайл!... - и вади от джоба на сакото си продълговата кутийка.
Отваря я и изтегля нежна верижка, на която виси тюркоаз във формата на лале.
-Колието на щастието!...- мълви загадъчно. - Казват, че този камък привлича само положителна енергия и хубави емоции, и който го носи винаги е щастлив!...Аз искам да си щастлива и ще се радвам ако винаги го носиш!... - слага колието на врата ми и ме целува по шията.
-Но, Джем!...Защо и откъде?... - притеснена съм и недоумявам.
- Това колие е принадлежало на майка ми. Когато с баща ми решили да се оженят, той и го подарил, за да бъде винаги щастлива. И те много са се обичали, и са били много щастливи, макар и за кратко...- в очите му избива влага и го прегръщам.

Партито в Студиото е в разгара си. Влизаме и към нас се насочват десетки очи. Джем държи ръката ми и пробива път в тълпата. Разменя по няколко думи с колегите си, представя ме и сядаме в едно сепаре. От дансинга , с широка усмивка, към нас приближава Осман.
- Ема, Ема, прекрасна си и толкова различна!...Появяването ти беше сензация, която очарова всички!...Джем пак извади късмет и пак е с най-красивата дама!...
- Стига приятелю, знаем се!... - ръмжи тихо с ревност. - Кога стана такъв изкусен ухажор?...Стой надалече! Тази вечер ще бъда много внимателен!...
Осман решава да се пошегува.
- Добре, добре! Но знаеш ли какво си мисля?...Дали да не поканим Ема да ти партнира в някой от следващите ни проекти?...Така ще я спечелим на наша страна! - и се разсмива.
Джем го гледа на криво и му сочи обратния път с очи, дърпа ме и ме води на дансинга. Внезапният шум в салона, подвикванията и ръкоплясканията подсказват, че нещо се случва. Поглеждаме към вратата на Студиото и се разсмиваме. С тържествена стъпка към нас приближава Гидем. Този път е надскочила себе си и е облякла костюм на придворна дама от френското кралско висше общество. Твърде облечена е. Почти неузнаваема е в натруфената рокля, перуката и грима, но танцуващата й походка не може да заблуди никой. Спира пред нас и Джем възкликва:
- Боже, Гидем, доживях да те видя добре облечена, макар и от времето на кралските фаворитки!... - и започва да се смее, а аз го бутам , за да престане с шегите.- Не можах да се сдържа, извинявай!...
Гидем прави дълбок реверанс срещу него и с доволно изражение подава ръката си и чака Джем да я целуне. Не е разбрала иронията му и изпитвам съжаление. Джем я тупа приятелски по ръката .Гидем се отдръпва смутено, поглежда ме и се заема с мен.

- Нашата култура явно ти допада, скъпа!...Много бързо Джем успя да те приобщи към нас!...
- Всяка една култура, сама по себе си е интересна и вълнуваща! Важното е да знаеш как да се възползваш от нея и как да се отнасяш към нея!...Впрочем, всички забелязахме, че и ти си впечатлена от една друга, чужда култура!... - завъртам се и ресните на полата ми се пръсват на всички страни.
Гидем ме гледа с широко отворени очи.
- Чакай, чакай!.. .- посяга и хваща колието ми. - Това бижу ми е познато!...Сякаш съм го виждала вече!...
- Няма как, скъпа!... - отговарям разсеяно. - Сигурно си се объркала!...Това колие ми е подарък от един много скъп за мене човек, но дори и да ти разкажа, ти няма да разбереш!...А сега ни извини! - хващам Джем под ръка и се връщаме в сепарето..
- Но...все пак мисля, че... - говори си сама и се оглежда.

Партито продължава до късно, а към края на вечерта от микрофона на сцената се чува глас.
- Време е да обявим нашата победителка и кралица на бала!...Дами, както винаги бяхте прекрасни, но победителката е само една...и тя е.......
Присъстващите са затаили дъх и след напрегната пауза гласът силно вика:
- ...Красивата ориенталска танцьорка и наша гостенка, госпожица Ема!...
Избухват аплодисменти и всички очи се насочват към мен. Скривам се зад Джем и покривам лицето си с длани. От тълпата някой вика, после виковете се увеличават и накрая всички в залата започват да скандират:
- Искаме танц!...Искаме танц!...
Светлините угасват, а в средата на дансинга светва прожектор и зазвучава ориенталска мелодия. Притискам се в гърба на Джем и се крия.
-Моля те, не ми причинявай това!...Не мога да го направя!...
- Ще се справиш, красавице моя!...Аз вярвам в теб!...Покажи им какво можеш, разбий ги!... - дава ми кураж и ме гали по главата.
Джем ме бута силно и се озовавам под прожектора. Поглеждам нерешително публиката, оглеждам дансинга, а после вдигам ръцете си над главата и извивам тялото си назад, като дъга. Оставям се на ритъма да ме води и постепенно танца прелива в буря от страст. Ръцете ми се плъзгат по корема, докосват гърдите, галят лицето, минават през устните, а тялото ми се извива като змия с ритмични влудяващи движения, сякаш правя любов с него. Жадните погледи на присъстващите, въздишките и възклицанията изкарват Джем извън релси и той губи контрол, не издържа. Пробива си път през тълпата, хваща ме за ръката и без да каже дума ме извежда от Студиото. Отваря първата врата, вкарва ме вътре и затваря. За миг не се колебае. Събаря ме на земята и се хвърля към мен като звяр, гладен за жива плът. Ръцете му треперят, но движенията са уверени . Подлудила съм го. А той мене? Желанието е преминало всички разумни граници. Дългото въздържание е замъглило разума и прелива във възбуда, и желание да се любим до изнемогване. Джем дърпа ресните от бедрата й и вдъхва аромата на кожата й. Плъзга езика си по тях и ги покорява с целувки. Продължава нагоре по тялото, а целувките следват всяка извивка и стават все по-горещи и дълбоки. Ръцете му държат и галят гърдите й с чувствена власт, стискат, движат. С всяко докосване тя усеща копнежа с koйто я превзема и в плен на тази страст се издига към него в ритъма на буен страстен танц. Пожелала е тялото още първия ден, а сега то покорява нейното и по кожата тръгва влага. Близостта му я кара да изпитва болезнено желанието да бъде с него. Да усеща езика, който обладава нейния, устните, които се плъзгат по нейните с влажна наслада и гърдите слети с нейните е разтърсващо чувство. Ръцете му обикалят гърдите й, галят и се впиват в кожата. Палавите пръсти дразнят зърната, щипят и пускат, а после ги поемат устните. Надигащата се мъжественост пулсира в бедрата й, движенията се забързват и триенето на телата става още по-дръзко. Възбудата прелива в грохот от редуващи се стенания.
- Искам те, Ема! Желая те! - стене в лицето й Джем и я обсипва с целувки. - Подлудяваш ме, разбираш ли?!...
Гласът му я изтръгва от ритъма на страстта и страха отново я залива . Осъзнава, че е в обятията на своята приказка, но не такава е реалността.
- Спри, Джем, недей, моля те спри!...Допускаме грешка!...Грешка, за която вероятно и двамата ще съжаляваме!...
Ема става, оправя костюма си и излиза от стаята.
Той също се изправя и тихо хрипти:
- Какво ми причиняваш, Ема?...Знаеш ли?...

Джем връхлита в стаята си като обезумял. Блъска вратата, подпира се на нея и сваля дрехите. Хвърля се върху леглото и тялото му заиграва от не овладяната възбуда, която стяга слабините му, с ритмичен болезнен спазъм. Усеща кожата си като пясък, устните са сухи, а в очите гори огън, който не му позволява да вижда ясно. Ема го кара да се чувства слаб и безпомощен. Тя е дрога, от чиято зависимост лечение няма, но я иска. Иска я и с тялото, и с душата. И е на ръба на лудостта. Знае, че и тя го иска, но защо бяга и от какво се страхува, няма обяснение.

Свалям костюма и се поглеждам в огледалото. Оттам изплува образа на Джем и посягам с ръце към него. Не мога да се осъзная. Влизам в банята и пускам студения кран на душа. На ръба на пропастта съм. Ураганът на страстта ме блъска безмилостно към брега , на който стои Джем и шепне, че ме обича. Искам го, толкова много го искам, а сърцето ми подскача от страх. Страх, който ме тегли в тежкия мрак на дълъг тунел, в чийто край не виждам светлинката. Тази избухнала внезапно любов ми изглежда нереална. Сякаш съм попаднала във вълшебен сън и очаквам да се събудя, но стискам очи, за да бъда още малко с него. Коленете ми пак омекват и още повече го искам. Ами ако?...Съзнавам какво му причиних. Вероятно трябваше да се извиня и да му доверя съмненията си. Излизам от стаята и плахо тръгвам по стълбите към неговата стая. Отварям и влизам. Дрехите на Джем са разхвърляни из цялата стая, а той спи с тежък и неравномерен дъх. Спускам ръка по гърдите му и го галя. Толкова е красив. Кадифените устни леко потрепват, сякаш говори насън. Потрепват и клепачите, а в изражението на лицето му има болка. Отблъснах един влюбен мъж.
- Съжалявам, любов моя!...Толкова съжалявам!... - шепна и тихо излизам.


Последните дни са тежки и мъчителни. В къщата цари тягостна тишина и само глухия звън на стенния часовник подсказва, че в нея има живот. Джем ме гледа с потъмнели и тъжни очи, а аз извръщам поглед. Разговорите са кратки и лишени от съдържание. Последни детайли и указания, любезни думи за професионализма в работата и учтиви благодарности.
Обикалям къщата, сядам в беседката на двора, а после отивам в кухнята при Хатидже. Посреща ме и се заема да разчиства масата.
- Дъще!...Каква изненада!...Добре си ми дошла!
- Добре заварила, Хатидже! - заглаждам покривката на масата.
- Направила съм чудна баница! Ей сега ще ти сложа и ще сипя чай. Ти само почакай да я опиташ!...
Жената се втурва да сервира, но аз я спирам.
- Недей, Хатидже, не съм гладна! Но ако имаш кафе, сипи ми една чашка.
- Какви сте такива младите?...Само с чай и кафе живее ли се?...Той и Джем, гледам го, тия дни нищо не яде... - и ме поглежда. - Струваш ми се тъжна, дъще!...Я кажи какво те мъчи?...
- Нищо ми няма, Хатидже, просто съм уморена, а трябва да събера багажа си. Утре е полета ми за България.
- И раздялата те мъчи!...Така ли е, дъще? - сяда срещу мен и хваща ръцете ми. - Ти харесваш Джем, нали?...Мисля, че и той те харесва!...Може да съм стара, но имам очи и знам как се гледате... - усмихва се и продължава. - Знаеш ли, около Джем винаги е имало много жени, от ония, как им казвате вие,...фенки, но досега нито една не е успяла да стигне до сърцето му. Ама са толкова упорити, че с точилката съм ги гонила по двора! - и пак се смее. - А онази, Гидем, дето беше решила, че му е годеница за малко да я убия, ама сина ми ме спря навреме! - Хатидже повдига лицето ми. - Когато ти се появи, моето момче се промени и ти се промени и разцъфна като цвете...Напиращите сълзи в очите ти ми казват истината!...
- Не е вярно, Хатидже! - оправдавам се нелепо. - Просто дълго време бяхме заедно и станахме... приятели!... - шепна несигурно.
Хатидже скача от стола и се подпира на масата.
- Приятели?...Мен не можеш да ме заблудиш!...Приятелството, както ти го наричаш е просто любов!...Любов, която е омагьосала и двама ви!...Любов!...
- Не знам, Хатидже!...Мислиш ли?... - гледам тревожно и чакам отговора й.
Хатидже сяда на стола срещу мен .
- Виж, ще ти кажа нещо!...Спомням си когато отидох на първата среща с моя покоен съпруг. Бях уплашена, защото не знаех какво следва. Когато ме погледна и сведе лицето си към моето, почувствах как коленете ми омекват, още преди да ме целуне...А твоите колене омекват ли?...Помисли добре, дъще!...
Излизам от кухнята без да отговоря. Пак ми се плаче.

Късно вечерта в мрака на всекидневната различавам силуета на Джем върху дивана. В ръката си държи чаша и бавно отпива от нея големи глътки. Приближавам се тихо и сядам на креслото до него.
- Може ли и за мен едно питие?...
Джем се надига, налива една чаша и ми я подава.
- Кога заминаваш?...
- Утре!...
- Ще ми липсваш!...
- Недей!...
- Е, имам спомен!...
- Спомените се забравят!...
- Може би!...
Кратките фрази държат в здрави юзди напрежението и не позволяват на чувствата да ни завладеят отново. Оставям чашата си и се изправям.
- Лека нощ, Джем!...
- Лека нощ!...

Прибирам се в стаята и пускам телевизора. Прехвърлям каналите. Очите ми блуждаят, а мислите кръжат и не ми дават покой. Какво причиних и защо? Какво направих? По- зле съм и от Ивон. Бродя като призрак из стаята. Знам, че тази нощ няма да спя. Прозореца е отворен и поглеждам навън. Лунните лъчи галят повърхността на басейна, а вятъра ласкаво докосва водата и по нея тръгват кротки вълни. Излизам от стаята и тичам надолу по стълбите. Стигам до басейна, свалям дрехите си и влизам във водата. Чувствата, които бушуват в мен са ме хвърлили в гърлото на бездънна пропаст, от където обратен път няма. Джем е превзел и разума, и сърцето, и волята ми. Хладната прегръдка на водата прояснява мислите ми. Повтарям си, че ще го забравя и всичко ще остане в миналото. Чувам песента на щурците и се отпускам на повърхността на водата. По моравата приближава Джем, сяда до басейна и я наблюдава. Красива е като разцъфнала водна лилия. Иска я с всяка фибра на тялото, иска я близо до него. Ема се изправя с лице срещу него и го вижда. Водата нежно гали раменете й, а учестеното дишане играе с голите й гърди. Над повърхността на басейна се показват две набъбнали от напрежение зърна, изчезват и пак се появяват, а кожата блести от стичащите се по нея водни капки. Тази картина е достатъчна за Джем. Той бързо сваля дрехите си и скача в басейна. Приближава я и среща погледа й. Фееричният танц на пеперудите в стомаха й карат тялото й да вибрира и тя стои неподвижно.
- Искам те!...Само теб!... - мълви Джем.
Страхът изчезва. Тя го прегръща. Той спуска ръце по тялото й. Те се плъзгат по гърба, обикалят раменете и дълго се наслаждават на гърдите. Потъват в нежната кожа на корема. Късата брада гали скулите и брадичката й, минава през устните и тръгва по шията. Твърдите иглички гъделичкат кожата й и от този допир тя настръхва. Водата тихо шуми по телата. Ръцете продължават надолу и стигат до бедрата. Ласката е по-силна и осезаема. Те се разтварят и той усеща в пръстите си жаравата в полуотворения вход, от който тръгва живота. Тялото на Ема се изпъва като струна. Джем я хваща през кръста с едната си ръка и я повдига, а с другата продължава да я гали. Хапе с устни гърдите й, а езика му играе със зърната. Притиска устни в нейните и те се разтварят като цвят , а той изпива дъха им като грешник, открил извора на живота. Ема държи Джем здраво вплела бедрата си в неговите. Силният аромат на кожата му я опиянява, а в слабините й кипи лава, готова да я залее. Възбудата в телата настъпва като ударна вълна. Той спира за миг, изкарва я от басейна и я поваля на моравата. Сега всяка частица от нея му принадлежи. И няма насита. Иска още. Възбудата разтърсва, замъглява разума и освобождава страстта. В тази изтощителна битка Джем е звяра, готов да я обладае, а Ема красавицата, готова да му се отдаде. И той я обладава, с ония последни диви ласки и необуздани целувки, след които страстта отстъпва място на блажена тишина.....
Изтощени от своя двубой двамата дълго лежат на моравата до басейна, притиснати един в друг.
- Не можеше ли всичко да е по-просто?...
- Животът винаги е сложен, скъпа!...
- Подадохме се на страстта!...
- Знаеш ли?...Когато любовта не иска, тя не позволява да се случи, но когато иска, няма сила на земята която да я спре, иначе живота губи смисъл!...
- А може би не е била любов?... - връща се страха.
Ема става, облича се и тръгва към къщата.
- Обичам те!... - шепне тихо след нея Джем.
Тя чува, но не се обръща.

На следващата сутрин подреждам дрехите си в куфара. Някой чука на вратата и отварям. На прага стои Гидем.
- Добро утро, скъпа! Може ли да поговорим?... - звучи любезно и оглежда стаята. - А, виждам, че стягаш багажа си и добре правиш! Явно си разбрала, че нашият свят не ти подхожда, а Джем още по-малко!...
Тонът става настъпателен и неохотно отговарям:
- Приключих с работата си и заминавам! Що се отнася до Джем, той може сам да прецени кой на какво и дали подхожда, нали?... - обръщам гръб и продължавам да подреждам дрехите.
- И добре правиш, че заминаваш! Всички ще се успокоим и ще заживеем по старому. Твоят ангажимент тук приключи и сме ти благодарни за усилията, които положи!... - говори с присмех.
- Какво целиш, Гидем? - питам открито. - Аз си тръгвам и ти желая успех!
-О, недей, скъпа! Джем рано или късно ще бъде мой, защото ние сме от един свят и той ще го разбере! А ти ще избледняваш с времето и ще се превърнеш в сянка, която аз ще се постарая да изтрия от съзнанието му! Сбогом!... - излиза и затръшва вратата.
Сядам и се замислям. Вземам един лист хартия и набързо пиша няколко реда. Оставям го на леглото. Напускам къщата без да се обръщам и се качвам на такси за летището.

Джем чука на вратата на стаята й, изчаква и плахо отваря. Оглежда се, приближава до леглото и вдигна белия лист, на който Ема е написала последните си думи:"Скъпи, Джем! Изгубих битката със сърцето си още в първия ден, до басейна и то се пръсна на хиляди парчета. Нашите светове се пресякоха, но дали има място в тях за двама ни?...Ти винаги ще бъдеш с мен, в последното късче, което ми остана. Ти си моята истинска любов, но страхът да не я загубя ме накара да я свия в гнездото на ранена птица, откъснала едното си крило. В съня си ще те имам. С теб разбрах какво е щастие и бях истински щастлива. Обичам те! Ема". Джем пъха листа в джоба на панталона си и излиза от стаята.