Не вървя, а звъня,
щом минавам по твоята улица,
ти усещаш така,
както даже не може жена,
отговаряш с любов
и на всяка внезапна приумица
ми изпращаш в дланта
по един благослов.
И постлал си килим
от надежда до двата адреса
моя, твоя и този
на любовта.
Много светъл и зрим
за света си остава копнежа,
с аромата на рози,
който двамата с теб не таим!

29 юли 2006г., София
Росица КОПУКОВА