Някога животът тук ще свърши,
дядо Боже, ще ме пратиш в друг,
своите уроци да завърша
и да разора душата с плуг.
Семена на вяра да засея,
сила на човеци да раздам,
мирно и щастливо да живея,
името ти пак да славя в храм.
Моля те пак стихове да пиша,
още по- дълбоки отсега,
песни пак сърцето ми да вдиша
и да пея с радост по света.
Мир да има и живот чудесен,
в моята България да съм,
знам, че пътят често не е лесен,
но да води все към светъл хълм.
Искам да съм съща хубавица,
както ме създаде в младостта,
борбена и предана Росица
само за достойните неща.
От каквото много съм доволна,
Боже, пак ми дай и повтори,
пак да бъда искрена и волна,
Жрица на доброто сътвори.
Здрава-права да вървя нататък,
дето съвършенството блести.
Има си то, знам, ефирен замък,
в който влизат хората добри!
31 юли 2021г., София
Росица КОПУКОВА